Образованието на духа

"Духът има своята действителност само чрез това, че се раздвоява в самия себе си и си дава в естествените потребности и във връзката на тази външна необходимост тази граница и крайност, и именно с това, че се формира вътре в тях, той ги преодолява и придобива в тях своето обективно налично битие. Поради това целта на разума не е нито онази естествена простота на нравите, нито удоволствията като такива в процеса на развитието на особеността, които се постигат чрез образованието, а тази цел е да се отстрани природната простота, тоест отчасти пасивната безкористност, отчасти грубостта на знанието и желанието, тоест непосредствеността и единичността, в които е потопен духът, и преди всичко тази негова външност да придобие разумността, на която тя е способна, а именно формата на всеобщността, разсъдъчността. Само по този начин в тази външност като такава духът е в своята стихия и при себе си. По такъв начин неговата свобода има в нея налично битие и в тази, в себе си чужда на неговото предназначение към свобода стихия, той става за себе си, има работа само с това, върху което е поставен неговият печат и което е продуцирано от него. Именно с това формата на всеобщността за себе си идва в мисълта до съществуване - формата, която единствено е достойната стихия за съществуването на идеята. Затова образованието в неговото абсолютно определение е освобождение и работа за по-висше освобождение, а именно, абсолютната точка на прехода към вече не непосредствената, природната, а към духовната, също така издигната до формата на всеобщността, безкрайно субективна субстанциалност на нравствеността. Това освобождение е в субекта тежкият труд против голата субективност на поведението, непосредствеността на влечението, както и против субективната суетност на чувството и произвола на желанията. Обстоятелството, че освобождението е този тежък труд, е отчасти причината за неблагосклоността, която проявяват към него. Но чрез този труд на образованието самата субективна воля придобива в себе си обективността, само в която тя от своя страна е достойна и способна да бъде действителността на идеята. Също така тази форма на всеобщността, до която особеността се издига чрез труд и образование, същевременно прави разбираемо това, че особеността става истинното битие за себе си на единичността, и като дава на всеобщността изпълващото я съдържание и нейното безкрайно самоопределение, самата тя е в нравствеността като безкрайно биваща за себе си, свободна субективност. Това е гледната точка, която показва образованието като иманентен момент на абсолютното, и неговата безкрайна ценност."

Хегел - "Философия на правото"