Сътворена

Душата ми е свежа,
Сякаш пролетна пчела.
Росно ухаещи прелести
Ми дават дял от живота.
Душата ми е нежна,
Сякаш тихичка роса,
Любовно вгледана и трепкащо усмихната.
Душата ми е храм,
Неосвещаван от жезли суетни,
Душата ми е сътворена без ръцете
Размесващи глина,
Създадена е в мисълта на покоя,
Като дъга е възпята,
Положена сред мирови нанизи слово.
Изгревът ми казва всеки път:
Виж се, виж,
Ти душа топла си и светла,
Надрастнала света,
Възседнала пернатите криле на облаците-скитници!
Как чудно си изплела искреност,
В мига,
Когато си обзела с дарбите си
Своите подтисници.
Вържи на перата си войнствено знаме,
Пристегнато с творческа сила,
Отгърни телесата си,
Да пратят знамения из всичките царства,
Жадуващи висша закрила.
Не се разделяй със самотното Дърво,
Станало песен на верните,
Не се и замисляй
Покрай зверчества тесни и мътни;
Работи смело в средата на зимата
И ще дочакаш да зърнеш замръзналото
Отново придвижено в радост;
Тъй както рукват утробни води
И реки плодородни обикалят зародиша,
Така и ти ще добиеш плода
На свойто търпение.
Душата ми,
Душите ви,
Душите ни,
Прекрачват стените на времето
И излизат от лехите на бремето,
Сякаш ръце всред простора се сбират
И поделят си благост.
Душата ми,
Душата ми е влюбена
Сякаш скромна дева потапя стомни в извора
И се оглежда в него.
Да опиша ли Любовта?
Да изрисувам ли обич?
Не е ли описана душата ми
Като серафимски очи
И не е ли изрисувана
Като херувимски устни?
Устни докосват очите
И от целувката се ражда познание,
Покриващо света с въздишки.
Защо под въздишки сме скрити
От вика на пламъка огнен?
Загърнати сме с покривалото на битието
И сякаш въглени звучим,
Догдето станем прах.
Въздишай, въздишай,
Предричай, предричай,
Че гърчовете тук са неизбежни.
Ала радвай се безбрежно ти,
Възторжена душа,
Че родена си и сътворена
За победа над прахта.
Намери и възлюби изстрадалото,
Още днес и призори вникни
В станалото
Светлина.
Защото,
Нощната горчивина ще се стопи в наслада
И възпоменанията в топлина.
Паметни са нощите
И вечни дните,
Като порои от учители мъдри
В колесници слънчеви и млечни.
В бляскав захлас си потънала,
Утихнала безгрижно под корема на снега.
Сякаш те няма,
Сякаш безследна си и тържествуваща
Над скръбни вихрушки
И земни тъги.
Виждам те изправена
Над всички чудеса,
Самата ти –
Неръкотворно чудо,
Огъваш се, когато слизаш,
Когато се катериш, пак изпъкваш,
Но винаги си жизнена и свежа,
Благославяща душа.
Ликувай, Сътворена,
Сякаш стебло се извиваш нагоре
И от шията ти изникват още стебла
От надежда и вяра.
Ликувай и разпуквай твърд,
Обземай и разделяй
Пясъчни стени от водни струи.
Нов свят те очаква,
Погледни го през очите на своето прастаро призвание,
Нов свят те зове,
О, сътворена да призоваваш и
Призвана да твориш!

The Living Church

It is not the Bible that corrupted the church, but the church corrupted the Bible.
It is not religion that corrupted the life of man, but man corrupted religion.
The pseudo-man created a pseudo-religion. Everything outside the religion of the bright soul is pseudo-religion, an idol.
It is not people who have to forget they are christian, but the christians must not forget they are people. Christianity is not dead, it is now coming to life.
The state system itself is not godless, but the faith in it. They wonder who caused wrong faith?
The righteous who decided they are more righteous and faithful than the Righteous and the True. Are there no true righteous men? There are, but they come from another world – the Godly Church. Which is this world? The world nobody preaches about. But what does the church preach about? It preaches that you have to repent about things that your “confessor” doesn’t even think of repenting. (Why this repention before a priest since the priest and the confessor is God Himself? A man confesses before a man, a mortal before a mortal because of fear, weak faith and personal remoteness from God.)
It is not the church that will save men, but men will save the church (their souls) through Christ. The primal meaning of the church has to be regained – the heart is a Church and a Godly Altar. The church likes to talk nonsense about the Crussifiction, the Cross, because the Church nails new crosses and crucifies (lack of interest and indifference are also crosses on which one can be crucified). The power of Christ’s Teaching is not in His crucifiction, in His miracles (what miracle can be any greater that His incarnation in a human body?), in His humiliation before the world, but in His bond with every soul, in His readiness to uplift the soul and to stand for it (as He defended Adam). The misinterpretation in the religious teachings is that Christ was in a strange way overthrown from life before His death and He was laid after the death of the man when he will either meet him disgruntled or with a hug. But Christ is mightily and powerfully present especially here, in the earthly being, in our daily round, if you will, to determine the future of Heaven and the future of Earth. Whatever they may say, delusion has been deliberately allowed because the church desires to be the absolute lord of the Earth. This is the act of a ruler, not of a church. In the church, in which Christ lives, there are no disputes because Christ is the Church Himself. The Church in which Christ lives cannot burn down, cannot crumble, cannot be renovated, cannot be corrupted. The soul that accepted Christ, cannot be corrupted or burned. In the Church of Christ candles do not burn down because they are souls, no funeral services are performed there because they are ghosts, because they all resurrect in the Church which is Christ: there is no death there. The Church of Christ is not in service to the state nor the state is in service to the Church but all are sons and daughters to the One Almighty. Do you not see that disunity among churches is a violation on the Oneness? The servant of God is no lord, no bishop, no judge, no dictator, no member of no earthly church, sect or a party; he is a member, an organ, a constituent part of God’s Will. The church did not bring delusions but it confirmed and legalized them. “Prepare the path for God,”
“The earth will disclose the blood shed on it, and will no more cover its slain.” Isaiah 26:21
The rituals are in the past. The churches are in the past. The sects are in the past. The superstitions are in the past. They have spilled enough blood. Christ accepted them in Himself in order to crucify them on the cross – it was not He, who was crucified but they were crucified. It is a delusion to think that Christ created the church, let alone its formless image of today; or to think that the church created the “myth” of Christ (there comes a time when the church will become a legend, a prehistoric myth; lead by Christ, the souls are preparing to gradually conquer Earth). Christ Himself is the Heavenly Church!! The earthly church is not Christ and does not belong to Christ because it is not Heavenly because it still stands in awe before the crucifix, it has not yet taken Christ down from the cross because the church itself did not give an example and still doesn’t give an example, and it did not hang on the cross but strives to be neutral before those who crucify, it still fastens its suckers in His blood and swigs from the blood, it has not yet acknowledged the cosmic nature of Salvation in the present (because it still looks through the eyes of an earthly ruler) but constantly throws this Salvation in the past (as though the Truth was there to be found!), the church has not yet accepted the fact that Christ did not crucify His Own Deity but His Own humanness, that is, He crucified the earthly church, the earthly delusion of the bodies (which is today even more deepened and critically-problematic) to give way to the soul reality (the one that is diluted by theological and scientific dilettante concepts) – yes, He crucified the earthly church before it even existed as a word or a concept; He crucified the church because He forsaw its deeds, the deeds with which it still crucifies Him and by using the law of Moses the church denies Christ’s Teaching, gracious and loving, by distorting it (the non-initiates do not understand the mystic connection between the law of Moses and the teaching of Christ, they cannot fathom the connection between the old and the new testament). And if the church continues to obstinately remind modern man of his sins (modern man painfully loves his freedom), this is because it does not understand his deiformity, the true human nature, the evolution of human consciousness (the delusion of church people and the religiously subversive types don’t let them grasp what evolution is and that it hides its Divine meaning, also that a great part of what they, in awe, call Providence is actually the evolution of the soul in her earthly shell) nor the spirit of man or human soul, let alone what man and his role in the grand edifice of creation are; those answers are accesible only to the Brothers of Christ. The hunting of the infidels is a mockery with Christ’s Love, and the aggressive march of the infidels against the christian world nowadays is our wages for this mockery; and instead of approaching with a tragic fanatism the tragic images like those of Nostradamus and to yell: ”He saw blood and wars” etc., let us mystically dive into our centuries-old christian nature and cure our blindness, let us be prophets of the Shining, Beautiful and Meaningful present; no matter what someone saw, it is important what we will see! Christ gave His blood for all of us and accepted us as brothers, sisters and children, but the church divided us into herds and enslaved us. It itself is a slave. Only a slave needs to enslave. It speaks of “enemies and friends” but Christ has neither enemies, nor protectors. He decended in order to uplift the human spirit, to show him the way, to show him the Truth and to give him Life, but the church literally denied the truth that man is spirit from the Spirit! The church that has for centuries suppressed human individuality by accusing it in satanism, heresy etc., it is just the church today that works for the benefit of the state, perdonal profit, politics i.e. the Devil. The church is not a representative of Christ on earth (except for the rare pure hearted and devoted clerics), the church takes away the individualities, it doesn’t allow their free will manifestation, and the Christ Event happened in order to acquire an image by displaying the I/self. The human soul is the priest and servant of Christ! “Jesus said: I tell you for certain that I am the gate for the sheep. I am the good shepherd. and the good shepherd gives up his life for his sheep. Hired workers are not like the shepherd. They don't own the sheep, and when they see a wolf coming, they run off and leave the sheep. Then the wolf attacks and scatters the flock. Hired workers run away because they don't care about the sheep. I know my sheep, and they know me.” (John 10)
The excommunication from the church is not an excommunication from the Garden of Eden but is an act of excommunication of those who exclude other people from reasonable life; anathematisation is an act of the anti-christ furious blindness and envy, a pathetic attempt to rule, to terrorise over the free human nature, to deny free expression. It is true: free will of man is inasmuch free as it works for the good of the whole human race, for the good of the whole earth, of the universe (and this is different from living for the good of only the family, the church, the community while disregarding the families, churches and the societies across the world and in the jungles)! “Leave me alone, I have my own opinion’ is rather an act of self-stupidity than self-research and is even to a lesser extent self-discovery, self-finding, self-unraveling. (Stupidity definitely results from curiosity that has not united itself with Inspiration); through studiousness curiousity must fully die and rise, to re-create itself into ubiquitous inspiration; without polishing his curiosity, without making it a part of his own life’s vocation, man gets indeed stupid, i.e. he wastes his thought energy, which on its part depresses the organs of vocation and instead of developing they become rudimentary; studiousness and intellectualism do not mean depth and width of worldview as well; the forces are being well utilized only on the level of Inspiration, here are every width and every depth to be found; why do you think in past ages there existed no such word as ‘intellectual’? Because of the unexisting materialism! The emersion into matter is the emersion into intellectualism!). The normal soul growth process is hearing into the Truth and he who is not ready to distinguish and hear the Messenger of God in himself, Who comes with His Word every morning, this man is not ready to have even an opinion because he is not able to look into the space over and behind the opinions, he is not yet able to penetrate the depths of his soul and his heavenly spirit. The sensitive soul tells when the heavenly Man speaks word and when the earthly man speaks from the viewpoint of death (I abruptly and uncompromisingly oppose the sensitive and seeing soul to the church-like repetition of the concept ‘sinnful soul’!). Because even the so called by the pagans ‘almighty death’ has no own opinion in the world of Truth!
He who wants to prove that life is life, he turns it into death; he who wants to prove the truth, turns it into a lie. Yes, from life comes death and from truth – the lie, but not from themselves but from their transition through the world of free opinion. Nobody’s ‘free opinion’ can tell freedom from slavery, nor good from evil, nor truth from lie, nor moral from immoral, nor reasonable from stupid. I cannot respect the will that destroys while praising itself in the same time; no matter how free this will thinks it is, it is a slave to delusions; I would never name delusions freedom simply because they have not freed a single man. Since we are not free (although it is not possible to explain, every creature can intuitively feel what freedom is), the soil beneath the feet of mankind is a slippery delusion. And how could I define the will that tears itself as free, since it is a blind servant of the predator? Is blindness free? Is it a will? Is haughtiness freedom? Is it will? Does the beverage of death set you free as the drink of life? Can we define unreceptiveness to Good, to the Meaning, to the Revelation as freedom? Can it be will? And what sort of blind haughtiness under the caver of the priest’s cassok or the professor title makes them think they are unreachable? What a cunning stupidity and what a stupid cunningness! There are so many things to learn in this life, on this earth, which are finely connected and lead to the Divine Meaning, many are the worlds that can be discovered even here, on earth, that are also parts of Creation and are inextricably lively connected to man, and we have plumed ourselves as universal wisemen and walk around like worthy and innocent lambs from the congregation)! This is no congregation, what we have is to be seen as a Pope-congregation – popeness in the state, popeness in the family, popeness in the street, popness in the religious biuldings, popness in the bibliotheques, in the scientific circles, in the courtyards in the pubs, cellars, popeness everywhere. Everybody is so clever as to always know when to clap their hands, who to ordain, who to mock, who to defame! They do not know when and how to show mercy or affection, or containment, they do not know when their thoughts are thoughts, when their eyes see and when they do not see and still with all their haughtiness and “Fear of God” they judge: ‘That one over there, I don’t know, there’s something about him; and the other one is somewhat…” What is there in the first one? Mirror, mirror of personal profit, mirror of vague expectations and desires, and, a little bit later, mirror of punishment for the cross-eyed personal profit! And what is there in the second one? The image of personal profit is not to be found. What has this man in himself, this is insignificantly important! Little and grown up people act in this manner, like clever professors, like wise priests; instead of gaining reason, they gamble it away. The most used denotation for the people on earth in the sacred books is the name thoughless and imprudent, not sinnful, dear church leaders. This is not accidental! We walk and hum songs of war or love on the body of the shrivelled and shitted earth and instead of learning we create popeness after popeness! Modern churches, sports squits, economic squits are being sponsored, but which nation pays attention to the needs of the soul, which nation, which man perceives these needs as the foremost important requisites in their lives? Who? The pope, the bishop, the parishioners, the presidents, the employers, the employees? Who? Those, whose affection lasts no more than five, ten, fifty, hundred years, until death separates them? Those, whose confidence in the True and Beautiful lives no more than ten earth years and who preach their patented disappointment from life, love and dreams to their children and grand children? “For the stone will cry out from the wall, and the beam from the woodwork respond.” Habakkuk 2:11.

When you surround the real with the negatives from your negligence and ignorance, are you then not being abusive, are you then not patenting your disappointment? And why do you think that the True (not the recited!!) wants to penetrate you forcefully after you have forcefully expelled it? Who among us is ready to accept as normal a world in which Truth is an uninvited guest, and lie is the proprietess? It is because we are more inclined to welcome stupidity rather than the Word of reason; we are more inclined to breathe in the fake aroma of the ephemeral behind which hides the stink of a lie, than to accept the simple, life giving Breath of Truth. Is this the free will we are proud of? Is it not a fantasm in the world of inquisition and aggression, in a world where the disgrace of tragic weddings and painful burials dwells? Free will must be able to deal with all the Virtues in the World (along the stages of Universe), on each stage there is a basket full of virtues for each one of us and we have to aquire them); to be welcomed and feasted by all the creatures in all the lands and skies in Infiniteness. Free will is to love in such a way that God is your Friend; to know in such a way that God is your Teacher in Eternity; to act in such a way that you are a bone from God’s Justice and Truth! “The Jews answered Him, "For a good work we do not stone You, but for blasphemy; and because You, being a man, make Yourself out to be God." Jesus answered them, "Has it not been written in your Law, 'I said, you are Gods? (John, 10)
Live with this thought and say to yourself:
I am a finger from the hand with which God points.
I am a finger from the hand with which God ploughs.
I am a finger from the hand with which God sends gifts.
A finger from the hand with which God builds and demolishes,
a finger from the Heavenly life and Lord is my fate!
I do not descend if God has not let me; I shall not climb if Lord has not drawn me; I shall not turn left if God is not there, nor to the right if God has not called for me. It is better to be speechless in my smile than to eloquently speak through spiteful lips. It is better to have a living God in my soul than to be a dead soul in Lord!

The canyon of waterfalls

Photo: Petko Stoychev

The social question

"...One can see how many people nowadays find it ‘fashionable’ to reflect, in their ivory towers, in scholastic abstractions on all kinds of ethical-religious problems; one can see how people reflect on how man can acquire virtues, how he should behave lovingly toward his fellow-men, and how he can become inspired with an ‘inner meaning of life’. But one also sees the impossibility of realizing a carry-over from what people call good and loving and benevolent and right and moral to what surrounds humanity in everyday external reality in the form of capital, of labour compensation, of consumption, of production, of commodity circulation, of credit, of banks and stock markets. One can see how two universal currents also flow alongside each other in human thought-habits. One current is that which remains at divine-spiritual heights so to speak, and has no desire to build bridges between what constitutes a spiritual impulse and the realities of the ordinary dealings of life. The other lives, devoid of thought, in everyday life. Life, however, is a unity. It can only prosper if the strength from ethical-religious life works down into the commonplace, profane life, into that life which, to many, may seem less fashionable. For if one fails to erect a bridge between these two aspects of life, one falls into mere fantasy, far removed from true everyday reality as far as religious and moral life and social thinking are concerned. These true everyday realities then have their revenge. From out of a certain ‘spiritual’ impulse man strives towards all kinds of ideals, towards what he calls ‘good’; but he devotes himself without ‘spirit’ to those other instincts based on the ordinary daily necessities of life which must be satisfied through economic activities. He knows of no practicable way from the concept of spirituality to what goes on in everyday life. Therefore this life takes on a form having nothing to do with ethical impulses, which remain at fashionable, spiritual heights. But then the revenge of the commonplace is such that the ethical-religious life constitutes an inner lie, for it remains at a distance from the commonplace, out of direct contact with practical life, without this fact even being perceived.
How many people there are nowadays who, through ethical-religious high-mindedness, demonstrate the best will to live correctly together with their fellow-men, wishing their fellows only the very best. They fail, however, to adopt the necessary sensibilities, for they cannot acquire the concrete social concepts which affect the practical conduct of life."

"Whatever a person's situation in life, it is in his interest that nothing be lost of what flows from the sources of human nature in the form of individual abilities, by means of which the goods are produced that purposefully serve human life. The development of these abilities can only ensue when their possessors are able to activate them with their own free initiative. The welfare of mankind is, at least to a certain extent, deprived of whatever is not able to flow from these sources in freedom. Capital is the means by which such abilities are made effective for wide areas of the social organism. Everyone within a social organism must have a real interest in the sum total of capital being managed in such a way that particularly gifted individuals or groups have this capital at the disposal of their own free initiative. Every person, whether his work is spiritually creative or that of a labourer, if he wishes to objectively serve his own interests, must say: would like a sufficiently large number of competent persons or groups of persons not only to have capital freely at their disposal, but also that it become accessible to them through their own initiative. For only they can judge how their individual abilities, through the mediation of capital, will purposefully produce goods for the social organism. "

"One of the conditions of the social organism's life is that those who can serve the community through their individual abilities should not be deprived of using their free initiative. Where such service requires that the means of production be freely at their disposal, the hindering of this free initiative would only be harmful to the general social interest. The usual argument, that the entrepreneur needs the prospect of profit as an incentive, and that this profit is closely related to ownership of the means of production, is rejected here. The kind of thinking from which the opinions expressed in this book derive, that there is a further evolution of social conditions, must see in the liberation of spiritual life from the political and economic sectors the possibility that this form of incentive can cease to exist.
Liberated spiritual life will, necessarily, develop social understanding; and from this understanding will result quite different forms of incentive than that which resides in the hope of economic advantage. However, it is not a question of which impulses arouse sympathy for private ownership of the means of production, but whether the free disposition of these means or that disposition which is regulated by the community is what corresponds to the vital needs of the social organism. Moreover, it must always be kept in mind that the conditions which are thought to be observed in primitive human societies are not applicable to the contemporary social organism; only those conditions which correspond to today's stage of development are applicable.
At this present stage, a fertile activation of individual abilities cannot be introduced into the economic process without free disposition over capital. If production is to be fruitful, this disposition must be possible, not because it is advantageous to an individual or a group of individuals, but because, when utilized with the proper social understanding, it can best serve the community.
The human being relates to what he produces, alone or together with others, as he relates to the dexterity of his own limbs. The undermining of free disposition over the means of production is equivalent to crippling the free application of dexterity in his limbs."

Rudolf Steiner, 1919

Социалния въпрос

"Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се
размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни
проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за
необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще
бъде награден с един богат „вътрешен живот". От друга страна обаче се
вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което
хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на
външната действителност, които се разиграват под формата на
производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси
и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са
вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да
тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара
някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата
позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и
практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен.
Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия
етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен
живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство. Защото,
ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по
отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на
социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от
ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна
действителност, рано или късно, започва да си отмъщава. И тогава,
движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към
всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича
„добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени
потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане
в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на
тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух". Той остава без
никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия
към ежедневната действителност. Така обаче ежедневието приема един
облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния"
душевно-духовен свят. И сега отмъщението на реалния свят бликва по
такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в
огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са
напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия."

"Общото благополучие винаги страда, ако нещо
ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно
капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да
се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е
заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един
надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи
социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните
средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви
предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал,
щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора
напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от
своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото
единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им
способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага
за социалния организъм."

"Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в
следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез
своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да
прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в
името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху
средствата за производство и всяко ограничаване на свободната
инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този
повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се
нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е
невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за
бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на
социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е
налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният
духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално
разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат
съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически
облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората
одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за
друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или
обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да
изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в
съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при
примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на
днешната еволюционна степен на човечеството.
А за нея е характерно, че плодотворно разгръщане на индивидуалните
способности чрез капитала не може да настъпи без свободното
разпореждане с този капитал в кръговрата на стопанския живот. Искаме
ли ефективно производство, там споменатото разпореждане трябва да е
налице, не защото то осигурява предимства за даден индивид или за
дадена група от хора, а защото то в случаи, че е проникнато от правилно
разбиране на социалните въпроси може да служи по най-добър начин на
цялото общество.
Както чрез двигателната координация човек е свързан със своите
собствени крайници, така той е свързан и с това, което произвежда сам
или в съдружие с другите. Ограничаването на свободното разпореждане
със средствата за производство има същите последици за обществото,
каквито има парализата на двигателната координация за ловкостта на
крайниците."

Рудолф Щайнер, 1919г.

Зов за Великден

"Когато от Вселенните простори
слънцето на разума човешки заговори
и от душевните глъбини
радост със светлина в единен взор се слее,
тогава от обвивките на Себето човешко
потеглят мисли към пространствените широти,
и смътно свързват те
човешкото ни същество с битието на Духа."

Рудолф Щайнер, "Календар на душата"


Духът на човека изплува от дълбините. Все едно се събужда. Все едно търси нови приятелства, копнее за велики събития, иска да оживи наново тялото, отново да го посети и да го разцъфти. Изгрява мощната сила на Пролетта, най-възвишеното въодушевление, единственото въодушевление, което ражда, което е способно на това. Заровените духовни семена, пребиваващи през зимата под надзора на Съвестта човешка, сега се подготвят за Новия ден и желаят силно да се разширят, да опознаят Космоса, възкръсвайки, да обогатят всички човеци. Индивидуалната съвест се стреми да прелее в съвестта на Другия. Вътрешният дух си казва: Вдъхвайки многозначителния полъх на настъпващия пролетен Ден, на Пролетта и нейните нежни предизвестия, като че ли зимния мрак никога не е бил; пред утрото на Пролетта бледнеят всички зимни утрини, всички зимни слънца; било е външен мрак и вътрешно лъчение, загърнато в Надеждата. Да, аз растях, растях отвътре, растях само за да достигна Утрото и то да ме проникне като свое скъпоценно творение. Творението също става Утрин, докато чистосърдечно копнее с цялостна душа и дух за Утрото. Утрин е онова, което е посадено в душата през святата Нощ, онази Светлина, родена в тъмнината навътре и навън, онова, що иска да покълне, то копнее за Утрото, което възкресява, пред което всеки мрак отстъпва. Зимата е този копнеж. Пролетта е тази Утрин. Аз съм духът, който копнее, който иска да изгрее като слънцето; аз съм слънцето, което посреща Слънцето на Пролетта. Защото Онзи, Който се роди в нощта през зимата, донесе слънцето на всички, които се събуждат и с пълносъзнателна радост посрещат Утринната Светлина!

Илия, "Писма до една съвест"

Еволюция

Сълзите трябва да бъдат изплакани докрай. В душата не трябва да остане нито една сълза. Чак тогава Братство ще се възцари. Понеже, истинските сълзи са изворът на Самотата; истинската самота е изворът на Разбирането; истинското разбиране е изворът на Съзнанието; истинското осъзнаване е изворът на Познанието; а от истинското познание извира Братолюбието. Животът преди сълзите е подчовешки живот. Да, противно на всички жалки философско-научни спорове и твърдения, животът на Земята има точно определена цел - Братолюбието. Противниците на тази цел нека се покаят още днес, за да получат в своя следващ живот дара на истинските сълзи и дара на самотата. В началото на Еволюцията не е нито Словото, нито Падението, а Покаянието.

Зад кулисите

Прилича на отчаяние, но е стремеж.
Прилича на застой, но е движение.
Прилича на незнание, но е временна мъгла.
Прилича на страдание, но е жажда.
Прилича на интелигентност, но е пустиня на себенамирането.
Прилича на разумност, но е само стъпало.
Прилича на мнение, но е ленив ум.
Прилича на привързаност, но е страх.
Прилича на обич, но е непречистено сърце.
Прилича на уважение, но е удобство.
Прилича на смирение, но още се съмнява.
Прилича на съмнение, но е недостиг.
Прилича на слабост, но е неразкрита сила.
Прилича на воля, но е заключено опустошение.
Прилича на смелост, но е посрамление.
Прилича на глупост, но е чистилище.
Прилича на спокойствие, но е вътрешна разруха.
Прилича на утеха, но е клопка.
Прилича на завършек, но е подготовка.
Прилича на начало, но е ново повторение.
Прилича на недоразумение, но е само остатък.
Прилича на мъж, но е само облекло.
Прилича на жена, но е само дреха.
Що е всичко това?
Ето, пред вас е: Съвременната реторта, в която се обучава душата.

Страх!

"Ако съществото, което наричаме Ариман, не би работило във всяка човешка душа, ако нашите души биха били свободни от неговите влияния, тогава би било достатъчно само една идея или една мисъл на Духовната Наука да бъде изказана и чрез подсъзнателното отношение към тази истина, една човешка душа би почувствувала в най-вътрешните глъбини на своето същество следното: тази идея, това твърдение на духовната наука е вярно. Във всяка човешка душа съществува един живот, който всекидневното съзнание разбира и върху който го може да си даде сметка, и един подсъзнателен душевен живот, който е заровен като в дълбочините на океана и който само от време на време бива изнесен на светлината. Към глъбините на душата принадлежи например онзи страх, който съществува във всеки човек - страха пред духовното. Този страх е резултат на влиянието на Ариман и той не би съществувал, ако Ариман не би добил власт над душите на човечеството. Причината, поради която човекът няма често пъти съзнание за един такъв страх, се крие в това, че този страх работи в най- дълбоките подоснови на душата и не играе никаква роля в това, за което той може да си даде сметка със своето всекидневно съзнание. Понякога този страх хлопа на вратата на съзнанието на този човек, без той да знае, що е това, което го без покои от глъбините на неговата душа, и тогава той търси нещо, което действува заглушаващо, което трябва да заглуши, да притъпи неговото чувство на страх, за което той не иска да знае нищо. Това средство за заглушаване той намира в материалистичните мисли, теории и идеи. Материалистичните теории не се създават чрез логически основания, въпреки че би могло да се вярва, че това е така, а те са измислени от един страх пред духовното, който е резултат на влиянието на Ариман върху душата. Ето защо подготвителното условие за непосредственото разбиране на духовните истини е много по-малко едно познаване на физическата наука отколкото едно възпитание на душата в добродетелта на моралната смелост, на вътрешната духовна смелост. И поради това можем да кажем, че окултното знание трябва да бъде изследвано от ясновидеца, но след това то може да бъде разбрано от всяка човешка душа, ако тази душа има само цялата морална смелост, а тя я има, стига да иска да я освободи, така че да може да отстрани пречките, които произхождат от Ариман."

Рудолф Щайнер

Философия на историята 2

"Повърхностно и нелепо е да си представяме, че
прекрасният и наистина свободен живот става възможен
благодарение на простото развитие на едно племе, в което
продължават да съществуват отношения на кръвно родство и
дружба. Дори растението, което най-добре илюстрира картината на
такова спокойно развитие, извършващо се без самоотчуждаване,
живее и расте само благодарение на противоположните въздействия
на светлината, въздуха и водата. Истинската противоположност,
която може да съществува за духа, е духовната; само благодарение
на присъщата му хетерогенност той става способен да съществува
като дух."

"Шилер казва следното: „Там, където боговете са
били по-човечни, хората са били по-божествени“. Но гръцките
богове не бива да бъдат смятани за по-човечни от християнския бог.
Христос в доста по-голяма степен е човек: той живее, умира на
кръста, което е несравнимо по-човешко от човека на гръцката
красота. Що се отнася до общото между гръцката и християнската
религия, и за двете трябва да се каже, че ако бог трябва да се явява,
неговата естественост трябва да бъде духовна естественост, каквато
за сетивната представа по същество е човекът, защото нито една
друга форма не може да се проявява като нещо духовно. Наистина,
бог се явява в слънцето, в планините, в дърветата, във всичко живо,
но тази естествена проява не е форма на духа: тогава бог се
възприема по-скоро само във вътрешния свят на субекта. Ако
самият бог трябва да се явява в съответния израз, то това изразяване
може да бъде само в човешка форма, защото през нея проблясва
духовното начало. А на въпроса трябва ли да се явява бог, трябва да
отговорим утвърдително, защото няма нищо съществено, което да
не се явява. Истински недостатък на гръцката религия в сравнение с
християнската е това, че в нея явлението представлява висш образ,
изобщо пълнота на божественото начало, докато в християнската
религия явлението се смята само за момент от божественото. В нея
явяващият се бог е умрял, той се предполага като отричащ себе си.
Обратно, за елините гръцкият бог се явява увековечен в картини, в
мрамор, в метал или върху дърво или в представите като образ на
фантазията. Но защо бог не им се е явил в плът и кръв? Защото
човекът се е признавал и е имал чест и достойнство само като
формиран и създаден за свободата на прекрасното явление. И така,
формата и образът на божеството все още са били създавани от
отделния субект. Един от елементите в духа се оказва това, че той
поражда себе си, че прави от себе си това, което е; друг елемент е
това, че той първоначално е свободен и че свободата е негова
природа и негово понятие. Но тъй като гърците още не са разбирали
себе си в мисълта, те още не са познавали и духа в неговата
всеобщност, не са познавали понятието човек и в себе си биващото
единство на божествената и човешката природа съответно на
християнската идея. Само увереният в себе си вътрешен дух е в
състояние да освободи страната на явлението и може убедено да
довери божествената природа на нещо остензивно (einem Diesen).
Той вече няма нужда неговото въображение да внася естественост в
духовното начало, за да фиксира божественото и да съзерцава
единството във външните форми; но когато свободната мисъл
мисли външното, тя може да го оставя във вида, в който е, защото тя
мисли съединяването на крайно и безкрайно и го признава не за
случаен синтез, а за абсолютно начало, за самата вечна идея. Тъй
като гръцкият дух все още не е стигнал до задълбоченото разбиране
на субективността, в него все още не се осъществява истинско
помирение и човешкият дух още не е абсолютно правоспособен.
Този недостатък се проявява още в това, че над боговете стои
съдбата като чиста субективност; тя се проявява и в това, че хората
взимат своите решения не самостоятелно, а под внушението на
своите оракули. Както човешката, така и божествената
субективност още не взима абсолютното решение, изхождайки от
самата себе си."

Георг Хегел