Този морков е мой!

"Защо хората страдат? Защото духовете горе имат Великден. Хората ядат животните, а животните се обръщат в тифузни бацили и ядат човешките тела, и с това си отмъщават. Животните се питат защо има страдания? Отговаря им се: Защото хората долу на земята имат Великден, Нова година, Рождество, Свети Николай и прочие. И когато хората се веселят и са най-радостни, дават на животните най-големите страдания..."

"Поповете и други не могат да спрат нашето учение. То е едно течение, на което трябва да отварят път, иначе то ще образува блато, ще се родят жаби и ще се нахвърлят около тях. Изпитанията са кал, която се хвърля от Черната ложа..."

"В миналото някой си човек умрял и го занесли в пъкъла. Живял той дълго време, с векове там, мъчил се и се молил на Господа да го прости. Най-после Господ казал: "Отворете книгата на живота и вижте, дали е направил поне едно добро в целия си живот." Като разтворили книгата намерили, че веднъж бил дал един морков на един беден човек. Тогава казва Господ: "Този човек може да бъде пуснат." Заповядва на един ангел: "Ще подадеш този морков да се хване той за него и така ще го изтеглиш из ада." Обаче заедно с него се хванали и други грешници - наловили се един друг за краката и ангелът ги понесъл към рая; но този, чиито бил морковът, рекъл на другите: "Този морков е мой", и щом издумал това, веригата се скъсала, та всички паднали в пъкъла.
Нека вашият морков послужи за спасението и на други хора, за да се издигнат към небето, защото ако кажете: "Този морков е мой", ще паднете пак долу. Може да се хванат за вашите дрехи, за вашите крака, , мълчете, нищо не казвайте. Него ден, когато кажете: "Този морков е мой", вие сте далеч от Господа. Безкористието живее всякога под закона на подобието. Жертва и себеотричане за другите - това е Християнството."

Учителят