Висшата мисъл

"Човешкият род механично подчини на себе си човека, пороби го със своите цели, накара го да служи на своето благо, натрапи му своето общо и обективно съзнание. И не е можел да осмисли човекът тази власт над него на естественото, обожественото човечество, на човешкото общество, на човешкия род, вечно умиращ и вечно раждащ се, безпощадно разбиващ всички надежди на личността за вечен и съвършен живот. Земният дух на човечеството тръгнал по пътя на змията, хипнотизира човека с привлекателната идея за прогреса и бъдещия земен рай в края на прогреса, и толкова съблазнен е бил човека, че не е забелязал безумието на своето служене на прогреса и на своето подчинение на щастливците на бъдещия рай. Прогресът цъфти на гробищата и цялата култура на усъвършенстващото се човечество е отровена с мъртвешка отрова. Всички цветя на живота са цветя от гробището. В природния ред, в живота на човешкия род всичко е подчинено на закона на тлеенето; всяко поколение се изяжда от следващото поколение, наторява със своите трупове почвата, за да цъфти млад живот; всяко човешко лице се превръща в средство за нови човешки лица, които ги очаква същата участ; всяко лице ражда бъдещето и умира в акта на раждането, разпада се в лошата безкрайност. Цялата човешка енергия е насочена навън, за създаване на несъвършената, лоша безкрайност, за поддържане на прогреса, укрепващ закона на тлеенето, а не навътре, не в дълбините на вечността, не към победата над смъртта и завоеванието на всеобщия, пълния и вечен живот. И живее човешкият род, целият отровен от тази мъртвешка отрова на своите предшественици, на всички предишни поколения, на всички човешки лица, също така жадуващи пълнотата на живота и съвършенството; жив е човекът с безумната мечта да победи смъртта чрез раждането, а не чрез вечния живот, да победи ужаса на миналото и настоящето чрез щастието на бъдещето, в което няма да се запази нито един жив елемент на миналото..."

"Независимо дали гледаш в звездното небе или в очите на близкото същество, дали се събуждаш през нощта, обхванат от някакво неясно космическо чувство, дали пропадаш в дълбочината на своите неизречени преживявания и изпитания, винаги знаеш, знаеш въпреки цялата нова схоластика и формалистика, че битието е в тебе и ти си в битието, че е дадено на всяко живо същество да се докосне до безмерното и тайнствено битие. Не от мъртвите категории на субекта е изтъкано битието, а от жива плът и кръв..."

Николай Бердяев, "Философия на свободата"