Блестящата мисъл

1. "В тихите простори на мисленето, което е дошло при самото себе си и има битие само в себе си, мълчат интересите, които движат живота на народите и на индивидите."

2. "Когато се впуснем в едно чувство, в една цел, в един интерес и се почувстваме ограничени, несвободни в тях, мястото, където можем да се изтръгнем от тях и да се върнем към свободата, е мястото на увереността в самия себе си, на чистата абстракция, на мисленето.

3. "Щом безкрайното е разумното, странен извод е да се каже, че разумът не е способен да познае разумното."

4. "Началото не е чистото нищо, а е едно нищо, от което трябва да произлезе нещо; следователно и битието вече се съдържа в началото. Следователно началото съдържа и двете, битие и нищо; то е единството от битие и нищо; или то е небитие, което е същевременно битие, и битие, което е същевременно небитие.
По-нататък, в началото битие и нищо са налице като различени; защото началото сочи към нещо друго; - началото е едно небитие, което е отнесено към битието като към нещо друго; това, което слага началото още не е; то едва отива към битието. Следователно началото съдържа битието като нещо такова, което се отдалечава от небитието или го снема като нещо противоположно на него.
Но по-нататък, това, което слага началото, вече е, обаче също толкова то още и не е. Следователно, противоположните битие и небитие, са непосредствено обединени в него; или началото е тяхното неразличено единство."

5. "За битието, което е опосредствано, ще запазим израза съществуване. Но някои навярно си представят битието например под образа на чистата светлина, като яснотата на непомраченото гледане, а нищото като чистата нощ, и свързват разликата между тях с това добре известно сетивно различие. Но в действителност, ако си представим по-точно и това гледане, лесно можем да установим, че в абсолютната яснота виждаме толкова много и толкова малко, колкото в абсолютната тъмнина, че едното гледане, както и другото, е чисто гледане, гледане на нищо. Чиста светлина и чиста тъмнина са две празноти, които са едно и също. Едва в определената светлина - а светлината се определя от тъмнината - ,следователно в помрачената светлина, а също така едва в определената тъмнина - а тъмнината се определя от светлината, - в осветлената тъмнина може да бъде различено нещо, тъй като едва помрачената светлина и осветлената тъмнина имат разликата в самите себе си и с това са определено битие, налично битие."

Георг Хегел, "Науката Логика"