Невъзможно е двама души да живеят в единомислие, ако третият не е Христос!
Тъй както идва Есента и дърветата събличат своите стари дрехи, така и аз трябва да съблека от себе си всичко старо и непотребно, за да разполагам със силата да посрещна зимата с едно истинско човешко достойнство! Защото чрез Есенното чистилище се уча да разбирам само едно: Моето достойнство е там, където е Христос Господ. Ако Христовото Войнство приеме моите скромни дарове, тогава аз ще осветявам зимната тъмнина. Ако ли не, ще ме обземе тъмнината, която аз не мога да осветя без Христовата светлина. И днес светлината свети в тъмнината, но тъмнината не разбира нищо. Обаче, за да огрея тъмнината си, аз съм длъжен да приема светлината на Христос, моят Покровител.
Из "Джобни размисли"
No comments:
Post a Comment