За вдъхновението (кратка бележка)

Страхлив е всеки, който не е вдъхновен.
Само вдъхновеният човек познава безстрашието.
Той е надминал гениалността, той се движи по пътеката на разумността, която води към портите на Мъдростта. А вратите на Мъдростта са врати на безстрашието. Следователно, единственият смел човек на земята е онзи, който е мъдър.
Едно огромно заблуждение е, когато се казва: "Щом човек умре, го заравят в гроба." Това е лъжа, лъжа с тежки последици. Аз казвам: Човешкият свят е гроб, от който ние трябва да възкръснем. Единственият начин да умрем, е да възкръснем; единственият начин да напуснем светът на илюзията е да възкръснем. Какво означава да възкръснем? То означава да умрем вдъхновени! Може ли някой да умре, ако никога не е живял? Може ли някой да живее, ако никога не е умирал? Затова казвам: Живее онзи, който е вдъхновен. Възкръсва онзи, който живее умирайки. Само вдъхновението възкресява!
Днес човечеството се множи, но земните блага намаляват. Защо? Защото вдъхновението е пресъхнало. Обаче в Книгата на живота пише така: В бъдеще само вдъхновеният ще ражда, само вдъхновеният ще образува плод, само вдъхновеният ще се радва, понеже само вдъхновеният ще живее. Само вдъхновеният ще сее, само той ще ръководи, само той ще пее и ще свири, понеже единствен той ще излъчва от себе си справедливост, мъдрост и свобода. Само вдъхновеният е свободен. Ето, днес е последният ден, в който невдъхновените образуват общества и държави. В бъдеще ще царува само едно общество - обществото на вдъхновените, държавата на вдъхновените, земята на вдъхновените.
Невдъхновените днес дават своите последни концерти, своите последни съвети, своите последни теории, те раждат своите последни уродливи паразити, своите последни недъгави закони, идеологии и лекарства. Така, в бъдещето, техният свят ще се нарича Гроб, тяхното слънце ще се нарича Пръст и пясък, тяхната луна ще се нарича Ковчег, техният живот ще се нарича Мъка.
Така е писано, така и ще бъде!

Из "Бележки от Бунището"