Неосъществения морал

"Колко много хора си позволяват да бъдат несправедливи, за да могат да бъдат великодушни! Колко много са, които, за да направят добро на един отделен човек, накърняват дълга към всички, и, обратното, колко много, които си прощават по-скоро една неистина, отколкото една неделикатност, по-скоро накърнение на човечността, отколкото на честта, които, за да постигнат по-скоро съвършенството на духа си, опропопастяват тялото си и за да украсят разсъдъка си, принизяват характера си. Колко много са, които не се плашат дори от престъпление, когато чрез него трябва да се постигне някоя похвална цел, които преследват един идеал на политическо щастие през всички ужаси на анархията, потъпкват в прахта закони, за да направят място за по-добри, и не се колебаят да изложат на мизерия настоящото поколение, за да утвърдят чрез това щастието на следващото. Привидната безкористност на известни добродетели им придава вид на чистота, който ги прави достатъчно дръзки да се противопоставят на самия дълг, а на някого фантазията му изиграва странната измама, така че иска да стои дори над и извън моралността и да бъде по-разумен от разума. ...Поради това много правилно се казва, че истинската моралност се изпробва само в школата на превратностите и че трайното щастие става лесно подводна скала за добродетелта. Щастлив наричам онзи, който, за да се наслаждава, няма нужда да върши неправда, и за да постъпва справедливо, няма нужда да се лишава. ...Не се оплаквай от трудностите на живота, от неравенството в условията, от гнета на отношенията, от несигурността на притежанието, от неблагодарност, подтисничество, преследване; ти трябва да се подложиш със свободна резигнация на всички злини на културата, трябва да ги уважаваш като природни условия на единствено доброто; ти трябва да се оплакваш само от злото в тях, но не с безсилни сълзи. Грижи се по-скоро сред онези порочни отношения самият ти да постъпваш чисто, сред онова робство - свободно, сред онази капризна смяна - неизменно, сред онази анархия - законосъобразно. Не се плаши от объркването извън теб, а от объркването в теб; стреми се към единство, но не го търси в еднообразието; стреми се към покой, но чрез равновесие, не чрез застой в дейността си. Онази природа, заради която завиждаш на лишеното от разум същество, не заслужава нито уважение, нито да копнееш за нея. Тя е зад теб, тя трябва да остане винаги зад теб. Изтървал стълбата, на която си стоял, не ти остава сега друг избор, освен да се уловиш със свободно съзнание и свободна воля за закона или да пропаднеш в бездънна пропаст без изгледи за спасение." Фридрих Шилер, Естетика, 1795 година