"На път с един крак не тръгвай.
На нива с една ръка не отивай.
При Бога с едно око не ходи.
Казвате: нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай, аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Така че едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско.
Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: малко ми е. Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всякога е доволно. Сипят ли ти втори път, може и да го изядеш, а може и да не го изядеш. Първото, което са ти сипали, е най-сладко. Когато сипват много в чинията, много сте платили; когато сипват малко, малко сте платили. Едно е важно: колкото и да ви сипват да бъдете благодарни."
Учителят Беинса Дуно
Седемте Рилски езера, 1932г.
Tuesday, August 17, 2010
Sunday, August 15, 2010
Spiritual medicine
"...This expulsion of animality in the course of evolution, is linked with another potential faculty: — it is amazing but true, that man in his organism actually produces primary light. In our upper man we really generate light independently. In the lower sphere we possess those defensive organs against complete animalisation which are necessary to enable the upper sphere to produce original light. There we have one of the profound differences between man and the animal world; the animals share the other higher spiritual processes equally with mankind; but they are not capable of generating sufficient light in their interior.
Here I must touch on what can only be called a really painful chapter of our modern natural science. However painful, this chapter cannot be concealed from you, for the simple reason that it is essential to the understanding of human relationships with the extra-human world The main obstacle to an objective assessment of the operation in the human organism of substances in general, and curative substances in particular, is the law of the so-called conservation of energy, and the law of the conservation of matter. These laws have been enunciated as universal laws of nature, but are in absolute opposition to the process of human evolution. For instance, the whole nutritive and digestive function is not what it is assumed to be in the materialist conception. This takes the view that the substances in question — let us take carbon as our example — were quite external to ourselves, before being taken in as food; this is consumed, and passed on, though modified in our organism, and re-absorbed eventually so that we carry with us, distributed though it may be, the matter taken from the world outside us. And this same matter we carry about within us. There is no difference, in this theory, between the carbon in the external world, and the carbon within our organism. But this theory is mistaken. For there is within the human organism the potentiality of completely destroying extra-human carbon through the action of the lower sphere; of expelling this substance from space and then re-creating it anew independently through reaction. Yes, it is true; within us there is a crucible for the creation of extra-human substances and at the same time a power to destroy them. Of course, the science of today will not admit this; not being able to think of the substances in any other way than as a wanderer, in microscopic amounts (restless as Ahasuerus). It knows nothing of the life of matter, of its origin, of its death, nor of how substances die and are re-born, within our human organism. This reanimation of carbon is connected with what manifests as the generation of light in normal human beings. This internal generation of light meets the operation of the light from the external world. Our upper organic sphere is designed so as to enable external light and internal light to counteract one another, to operate alternately; and it is the main factor in our human constitution that we have the power of holding these two sources of light apart, so that they only work upon each other, without being welded into one another. Let us suppose that we are standing exposed to the light from the external world, receiving it either through our eyes, or through our whole skin. There is a screen, so to speak, between the internal, inherent light within us and the light that operates from without. This external light has actually only the value of an activator for the generation of internal light; thus in letting light pour upon us from outside we activate ourselves to produce inner light..."
Rudolf Steiner 1920
Dornach, Switzerland
Here I must touch on what can only be called a really painful chapter of our modern natural science. However painful, this chapter cannot be concealed from you, for the simple reason that it is essential to the understanding of human relationships with the extra-human world The main obstacle to an objective assessment of the operation in the human organism of substances in general, and curative substances in particular, is the law of the so-called conservation of energy, and the law of the conservation of matter. These laws have been enunciated as universal laws of nature, but are in absolute opposition to the process of human evolution. For instance, the whole nutritive and digestive function is not what it is assumed to be in the materialist conception. This takes the view that the substances in question — let us take carbon as our example — were quite external to ourselves, before being taken in as food; this is consumed, and passed on, though modified in our organism, and re-absorbed eventually so that we carry with us, distributed though it may be, the matter taken from the world outside us. And this same matter we carry about within us. There is no difference, in this theory, between the carbon in the external world, and the carbon within our organism. But this theory is mistaken. For there is within the human organism the potentiality of completely destroying extra-human carbon through the action of the lower sphere; of expelling this substance from space and then re-creating it anew independently through reaction. Yes, it is true; within us there is a crucible for the creation of extra-human substances and at the same time a power to destroy them. Of course, the science of today will not admit this; not being able to think of the substances in any other way than as a wanderer, in microscopic amounts (restless as Ahasuerus). It knows nothing of the life of matter, of its origin, of its death, nor of how substances die and are re-born, within our human organism. This reanimation of carbon is connected with what manifests as the generation of light in normal human beings. This internal generation of light meets the operation of the light from the external world. Our upper organic sphere is designed so as to enable external light and internal light to counteract one another, to operate alternately; and it is the main factor in our human constitution that we have the power of holding these two sources of light apart, so that they only work upon each other, without being welded into one another. Let us suppose that we are standing exposed to the light from the external world, receiving it either through our eyes, or through our whole skin. There is a screen, so to speak, between the internal, inherent light within us and the light that operates from without. This external light has actually only the value of an activator for the generation of internal light; thus in letting light pour upon us from outside we activate ourselves to produce inner light..."
Rudolf Steiner 1920
Dornach, Switzerland
Духовна медицина
"...Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни - ще се учудите, но действително е така - да развиваме в организма си собствена оригинална светлина. С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни. Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си. Тук стигаме до една - бих желал да кажа - доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него. Най-голямото препятствие за обикновеното възприемане въздействията на субстанциите в човешкия организъм изобщо и преди всичко въздействията на лечебните субстанции е закона за тъй нареченото съхранение на силата или енергията, а също така и закона за съхранение на веществото. Тези закони, изучавани като общи природни закони, не представляват нищо друго освен нещо, което е в абсолютно противоречие с процеса на човешкото развитие. Виждате ли, целият хранителен и храносмилателен прцес не е в това, за което го представя материалистичния възглед. Целият хранителен и храносмилателен процес всъщност се разглеждат по такъв начин от материалистичния възглед, сякаш субстанциите са извън нас - или, да останем при въглерода - сякаш при въглеродът е извън нас; след това той бива приет, естествено бива съответно подготвен, но все пак бива проведен през организма и след това приет, така че макар и под формата на малки частици, в себе си човек носи това, което му е дал външния свят. Това човек продължава да носи в себе си. Според този възглед не съществува разлика между въглерода, който е навън и този, който носим в организма си. И все пак това не е така. Защото действително човешкия организъм притежава възможността в своята долна част изцяло да унищожи външния въглерод, да го премахне от пространството и като обратно действие отново да го възстанови в оригинален вид. Да, това е така, в човешкия организъм съществува огнище за създаване на вещества, които са извън човешки, и същевременно съществува възможността, тези вещества да бъдат унищожавани. Това разбира се, не може да се признае от днешната естествена наука, защото тя всъщност не може да си представи по друг начин въздействията на веществата, освен подобно скитанията на axacbe т.е. че те просто се разхождат наоколо със своите най-малки частици. Тази наука не знае нищо за живота на веществата, за възникването на веществата и за смъртта на веществата и не знае нищо за това, как в човешкия организъм се осъществяват смъртта и съживяването на веществата. Със съживяването на въглерода е свързано това, което от друга страна в обикновения човек ние срещаме като образуване на светлина. Този процес на вътрешността, излъчващ светлина, той от своя страна отговаря на въздействието на външната светлина. По отношение на горната част на човека, ние сме така устроени, че външната светлина си противодействуват една на друга, взаимодействуват си и именно същественото на нашето устройство почива на обстоятелството, че именно там, където двете, външната светлина и вътрешната светлина, трябва да взаимодействуват, там ние сме в състояние да не им позволим да се слеят една с друга, но сме в състояние да ги държим разграничени, така че само да си въздействуват една на друга, но без да се обединяват.
След като, било чрез окото, било чрез кожата, се противопоставяме на външната светлина, то навсякъде в известна степен е издигната разделяща преграда между вътрешната оригинална светлина в човека и външно въздействуващата светлина. Външно въздействуващата светлина всъщност има значение само за възбуждането, за възникването на вътрешната светлина. И така, позволявайки на светлината да нахлуе отвън в нас, ние позволяваме самите ние да бъдем стимулирани за възникването на вътрешната светлина..."
Рудолф Щайнер 1920г.
След като, било чрез окото, било чрез кожата, се противопоставяме на външната светлина, то навсякъде в известна степен е издигната разделяща преграда между вътрешната оригинална светлина в човека и външно въздействуващата светлина. Външно въздействуващата светлина всъщност има значение само за възбуждането, за възникването на вътрешната светлина. И така, позволявайки на светлината да нахлуе отвън в нас, ние позволяваме самите ние да бъдем стимулирани за възникването на вътрешната светлина..."
Рудолф Щайнер 1920г.
Wednesday, August 11, 2010
Очакване
Photo: Petko Stoychev
Всъщност, какво е нероденото? - То е очакването да се роди.
Какво е безлюбието? - То е очакването да се роди любовта.
Какво е студенината? - Тя е очакването за топлина.
Какво е омразата? - Тя е очакване на братството.
Какво е противоречието? - То е очакване на мъдростта.
Какво е човекът? - Той е самото очакване на Божественото.
Човекът не може да отрече битието на душата, защото ще спре да обича.
Той не може да отрече Духа, защото ще спре да диша.
Той не може да отрече царството на мъртвите, понеже идва оттам.
Той не може да отрече царството на безсмъртните, понеже натам отива и то е неговата съдба.
Всъщност, човекът не може да се отрече от Бога, защото именно Бог е, Който го подтиква да се отрече от самия себе си!
Който отрицава, той най-добре доказва съществуването на това, от което се отрича, именно защото го е отрекъл.
Накратко: Епохата на хората свърши. Сега назрява и започва ерата на Човека.
И кой ще изтрие срамът в душите ни, за да продължим да живеем в бъдещето? Не ние, но Човекът, който живее и работи вътре в нас.
Sunday, August 08, 2010
Art and Knowledge II
"If today, as is customary, one sees man as the highest product of nature, as a being brought forth at a certain point in earthly evolution (part of an evolutionary series fashioning a variety of beings), one falsifies the position of man in respect to the world; falsifies it because man has, in truth, no right to the self-satisfaction which would enter his soul, inevitably, as an elemental impulse of soul, if he were indeed only the terminal point of natural creation. If the animals had developed in the way currently assumed by natural science, then man, as the highest product of nature, would have to content himself with this status in the cosmos; he would have no call whatsoever to create something transcending nature.
For instance, if in art one wishes to create, as the Greeks did, an idealized human being, one has to be dissatisfied with what nature offers. For, if satisfied, one could never inject into nature something which surpasses her. Similarly, if satisfied with the nightingale's and lark's song, one could never compose sonatas and symphonies; such a combination of sounds would seem untrue; the true, the natural, being exhaustively expressed by the birds.
The naturalistic world-conception demands that those who wish to create something content themselves with imitations of the natural. For it is only when we envisage a world other than the natural one that we can see a transcending of nature as anything but dishonesty and sham.
We must grasp this fact. But present-day human beings do not draw the logical conclusion from naturalism as it affects the arts. What would happen if they did? They would have to demand that people imitate nature; nothing else. Well, but if a Greek prior to Aeschylus had been shown a mere imitation of nature, he would have said something like this: “Why all that? Why let actors speak as people do in everyday life? If you wish to hear such things, go into the street. Why present them on the stage? It is quite unnecessary. The street is a far better place to find out what people say to one another in ordinary life.” In other words, only a person who participates in spiritual life has an impulse for a creative activity transcending the merely natural. Otherwise, where would the impulse come from? In all ages the human souls in which the artistic element flourished have had a definite relation to the spiritual world. It was out of a spirit-attuned state that the artistic urge proceeded. And this relation to the spiritual world will be, forever, the prerequisite for genuine creativity. Any age strictly naturalistic must, to be true to itself, become inartistic, philistine. Unfortunately our own age has an immense talent for philistinism..."
Rudolf Steiner, 1923
For instance, if in art one wishes to create, as the Greeks did, an idealized human being, one has to be dissatisfied with what nature offers. For, if satisfied, one could never inject into nature something which surpasses her. Similarly, if satisfied with the nightingale's and lark's song, one could never compose sonatas and symphonies; such a combination of sounds would seem untrue; the true, the natural, being exhaustively expressed by the birds.
The naturalistic world-conception demands that those who wish to create something content themselves with imitations of the natural. For it is only when we envisage a world other than the natural one that we can see a transcending of nature as anything but dishonesty and sham.
We must grasp this fact. But present-day human beings do not draw the logical conclusion from naturalism as it affects the arts. What would happen if they did? They would have to demand that people imitate nature; nothing else. Well, but if a Greek prior to Aeschylus had been shown a mere imitation of nature, he would have said something like this: “Why all that? Why let actors speak as people do in everyday life? If you wish to hear such things, go into the street. Why present them on the stage? It is quite unnecessary. The street is a far better place to find out what people say to one another in ordinary life.” In other words, only a person who participates in spiritual life has an impulse for a creative activity transcending the merely natural. Otherwise, where would the impulse come from? In all ages the human souls in which the artistic element flourished have had a definite relation to the spiritual world. It was out of a spirit-attuned state that the artistic urge proceeded. And this relation to the spiritual world will be, forever, the prerequisite for genuine creativity. Any age strictly naturalistic must, to be true to itself, become inartistic, philistine. Unfortunately our own age has an immense talent for philistinism..."
Rudolf Steiner, 1923
Изкуство и Познание, част II
"Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят. Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение - както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека - тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата. Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
Естествено, днешните хора не се съобразяват с художествените закономерности на натурализма. Защото какво би се случило, ако те се съобразяват с тях? В най-добрия случай би се утвърдило едно правило, според което трябва да подражаваме само на това, което става в природата. Да, ако някой би поискал от един грък, или от един представител на още по-древна цивилизация, да речем един грък от времето преди Есхил, да представи някаква имитация на природния свят, той би възкликнал: Но защо е необходимо подобно нещо? Защо от сцената хората трябва да изговарят същото, което се говори на улицата? Това е напълно безсмислено!
Да, древните гърци изобщо не биха разбрали защо някой трябва да подражава на природата. Защото ако даден човек не участвува в определен духовен живот, той едва ли копнее да създаде нещо, което надхвърля чисто природните дадености. И ако не участвува в духовния живот, откъде би могъл той да черпи своето вдъхновение? Отникъде другаде, освен от природата? Всички епохи, които са вдъхновявали художественото творчество на човешките същества, са поддържали точ-но определени връзки с духовния свят. Самото художествено творчество произлиза именно от тези връзки с духовния свят. Фактически то никога не е имало други източници освен тях. И ако би искала да бъде честна пред себе си, една натуралистична епоха би трябвало да разбере, че тя може да съществува само в рамките на антихудожественото филистерство. А нашата съвременна епоха, както знаете, е извънредно податлива на всякакъв род филистерски влияния..."
Рудолф Щайнер, 1923
Естествено, днешните хора не се съобразяват с художествените закономерности на натурализма. Защото какво би се случило, ако те се съобразяват с тях? В най-добрия случай би се утвърдило едно правило, според което трябва да подражаваме само на това, което става в природата. Да, ако някой би поискал от един грък, или от един представител на още по-древна цивилизация, да речем един грък от времето преди Есхил, да представи някаква имитация на природния свят, той би възкликнал: Но защо е необходимо подобно нещо? Защо от сцената хората трябва да изговарят същото, което се говори на улицата? Това е напълно безсмислено!
Да, древните гърци изобщо не биха разбрали защо някой трябва да подражава на природата. Защото ако даден човек не участвува в определен духовен живот, той едва ли копнее да създаде нещо, което надхвърля чисто природните дадености. И ако не участвува в духовния живот, откъде би могъл той да черпи своето вдъхновение? Отникъде другаде, освен от природата? Всички епохи, които са вдъхновявали художественото творчество на човешките същества, са поддържали точ-но определени връзки с духовния свят. Самото художествено творчество произлиза именно от тези връзки с духовния свят. Фактически то никога не е имало други източници освен тях. И ако би искала да бъде честна пред себе си, една натуралистична епоха би трябвало да разбере, че тя може да съществува само в рамките на антихудожественото филистерство. А нашата съвременна епоха, както знаете, е извънредно податлива на всякакъв род филистерски влияния..."
Рудолф Щайнер, 1923
Wednesday, August 04, 2010
Писмо до съвестта (§1275)
По колко странен и величав начин се преплитат в живота обикновеното и необикновеното! Необикновеното постоянно идва към нас, а обикновеното постоянно си отива, напуска ни, понякога дори без следа. Единствената следа, която обикновеното може да остави след себе си, е самото необикновено, което е било скрито в него, без никой да го види и оцени. Ала истинското Необикновено посещава душата на човека едва тогава, когато той съвсем ясно прозре колко необикновена сила е заложена там, където са наглед най-обикновените мигове от съществуванието. Понеже, всяко обикновено движение на ръката, всяко обикновено помръдване на окото, са част от една единна Необикновена сила, от едно Необикновено намерение, от една Необикновена цел, създаващи непресъхващото, невъобразимо-гениалното, непостижимото разнообразие на живота.
Необикновеното не е Бог. Необикновеното е Човекът, който изживява обикновеното, виждайки навсякъде зад него проявлението на Божествената Сила и на Божествения Живот, които всъщност са над всичко обикновено и необикновено, но ги съдържат в себе си.
Необикновеното не е Бог. Необикновеното е Човекът, който изживява обикновеното, виждайки навсякъде зад него проявлението на Божествената Сила и на Божествения Живот, които всъщност са над всичко обикновено и необикновено, но ги съдържат в себе си.
Sunday, August 01, 2010
Pocket thought
The phrase ‘I am bored’ means today only one thing: I am hanging unceremoniously on the hook of dissatisfaction which is nothing but the hook of sin! Boredom, dissatisfaction and monotony are the horrible destroyers of human kind…and disbelief is the force that hangs people on this hook for a long time and many lives.
Thursday, July 29, 2010
Modern Conviction
They are convinced they are frank.
They are convinced they are talented.
They are convinced they can think, reason, write and read.
Look at them: they are even convinced they can talk to each other!
Some are convinced they believe in God, others are convinced there is no God, others still are convinced some spirit talks to them! And they are convinced they work, explore, win or lose, they are convinced they build, they are convinced they educate. O, look at them: they are convinced they live and are happy because of one thing or another, they are convinced they live with joy in their hearts, they are convinced they suffer!
They are convinced they look for ‘something’, they are convinced they have found ‘something’ but they don’t know what. Yes, they are convinced they read, they are even convinced they write but they don’y know why. They are convinced they go to sleep, as they are convinced they are awake and have eyes but they don’t know the meaning!
They are convinced they have rights in the world but actually they don’t know them. They are convinced they have the right to speak but they don’t know who speaks in them and through them. They are just convinced they have breath but they don’t care what is the reason for their breathing.
And those breathing people think they have the power and strength. They are strongly convinced it is of no importance why the sun rises and sets, why they come to this world and disintegrate, why they eat and drink. But they are convinced they know what freedom is, what beauty is, what truth is or they convincingly believe they don’t care. Why are they so
Uncomplainingly convinced-intoxicated in all that?
Because their thoughts and feelings are lifeless old-time skeletons.
They are convinced they are talented.
They are convinced they can think, reason, write and read.
Look at them: they are even convinced they can talk to each other!
Some are convinced they believe in God, others are convinced there is no God, others still are convinced some spirit talks to them! And they are convinced they work, explore, win or lose, they are convinced they build, they are convinced they educate. O, look at them: they are convinced they live and are happy because of one thing or another, they are convinced they live with joy in their hearts, they are convinced they suffer!
They are convinced they look for ‘something’, they are convinced they have found ‘something’ but they don’t know what. Yes, they are convinced they read, they are even convinced they write but they don’y know why. They are convinced they go to sleep, as they are convinced they are awake and have eyes but they don’t know the meaning!
They are convinced they have rights in the world but actually they don’t know them. They are convinced they have the right to speak but they don’t know who speaks in them and through them. They are just convinced they have breath but they don’t care what is the reason for their breathing.
And those breathing people think they have the power and strength. They are strongly convinced it is of no importance why the sun rises and sets, why they come to this world and disintegrate, why they eat and drink. But they are convinced they know what freedom is, what beauty is, what truth is or they convincingly believe they don’t care. Why are they so
Uncomplainingly convinced-intoxicated in all that?
Because their thoughts and feelings are lifeless old-time skeletons.
Breath and Music
"When God breathed life in people trough their noses, they became living souls, and those to whom God breathed life through the ears, they will resurect. This is resurection"
"Now God will breath life into the people through their ears, and for this reason they have to learn to sing…every man whose voice is rough he cannot enter the Kingdom of God. A man who doesn’t sing, this doesn’t speak well of him"
"As you sing, the World of God opens and you perceive the Godly Life. If you do not sing, you lose."
The Master Beinsa Douno, 1926
(He who wants can read the book of Daniel, chapter 3, there you can clearly see what the true meaning of singing is)
"Now God will breath life into the people through their ears, and for this reason they have to learn to sing…every man whose voice is rough he cannot enter the Kingdom of God. A man who doesn’t sing, this doesn’t speak well of him"
"As you sing, the World of God opens and you perceive the Godly Life. If you do not sing, you lose."
The Master Beinsa Douno, 1926
(He who wants can read the book of Daniel, chapter 3, there you can clearly see what the true meaning of singing is)
Sunday, July 25, 2010
Дихание и Музика
"Когато Бог вдъхна на хората дихание през носа, те станаха живи души, а тия, на които Бог вдъхне дихание през ушите, те ще възкръснат. Това е възкресението."
"Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят...Всеки човек, на когото гласа хъхри, той не може да влезе в Царството Божие. Човек, който не пее, това не говори добре за него."
"Като пеете, Божественият свят се отваря и вие приемате Божествения живот. Ако не пеете, губите."
Учителят Беинса Дуно, 1926г.
(В тази връзка, който желае може да си прочете 3 глава от Книгата на пророк Даниил, там ясно е загатнато какво означава пеенето, в неговия истински смисъл.)
"Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят...Всеки човек, на когото гласа хъхри, той не може да влезе в Царството Божие. Човек, който не пее, това не говори добре за него."
"Като пеете, Божественият свят се отваря и вие приемате Божествения живот. Ако не пеете, губите."
Учителят Беинса Дуно, 1926г.
(В тази връзка, който желае може да си прочете 3 глава от Книгата на пророк Даниил, там ясно е загатнато какво означава пеенето, в неговия истински смисъл.)
Friday, July 23, 2010
Съвременна убеденост!
Те са уверени, че са откровени.
Те са уверени, че са даровити.
Те са уверени, че могат да мислят, да разсъждават, да пишат и да четат.
Наблюдавайте ги: Те дори са уверени, че могат да разговарят помежду си!
Едните са уверени, че вярват в Бога, другите са уверени, че няма Бог, трети са уверени, че някакъв дух им говори!
И те са уверени, че работят, че изследват, че печелят или губят, те са уверени, че строят, те са уверени, че възпитават.
О, наблюдавайте ги: Те са уверени, че живеят, че се радват на едно или друго, уверени са, че носят радостта в сърцата си, те са уверени, че страдат!
Те са убедени, че търсят "нещо", убедени са, че намират "нещо", но не знаят какво.
Да, те са убедени, че четат, дори са убедени, че пишат, но не знаят защо.
Убедени са, че лягат да спят, както са убедени, че са будни и имат очи, но смисъла нямат!
Те са убедени, че имат права в света, но всъщност не ги познават. Те са убедени и че имат право на глас, но не знаят кой говори в тях и чрез тях.
Те просто са убедени, че имат дихание, но не ги засяга кой е подтика, за да дишат.
И тези дишащи са убедени, че имат власт и сила.
Те са убедени, че слънцето грее над тях и са свободни.
Те са убедени повече от всичко, че никак не ги засяга защо изгрява и залязва слънцето, защо се раждат и разграждат, защо пият и ядат.
Но те са убедени, че знаят, що е свобода, що е красота, що е истина или пък са убедено-уверени, че не ги интересува.
Защо са така безропотно убедени-упоени във всичко това?
Защото мислите и чувствата им са безжизнени старовремски скелети.
Те са уверени, че са даровити.
Те са уверени, че могат да мислят, да разсъждават, да пишат и да четат.
Наблюдавайте ги: Те дори са уверени, че могат да разговарят помежду си!
Едните са уверени, че вярват в Бога, другите са уверени, че няма Бог, трети са уверени, че някакъв дух им говори!
И те са уверени, че работят, че изследват, че печелят или губят, те са уверени, че строят, те са уверени, че възпитават.
О, наблюдавайте ги: Те са уверени, че живеят, че се радват на едно или друго, уверени са, че носят радостта в сърцата си, те са уверени, че страдат!
Те са убедени, че търсят "нещо", убедени са, че намират "нещо", но не знаят какво.
Да, те са убедени, че четат, дори са убедени, че пишат, но не знаят защо.
Убедени са, че лягат да спят, както са убедени, че са будни и имат очи, но смисъла нямат!
Те са убедени, че имат права в света, но всъщност не ги познават. Те са убедени и че имат право на глас, но не знаят кой говори в тях и чрез тях.
Те просто са убедени, че имат дихание, но не ги засяга кой е подтика, за да дишат.
И тези дишащи са убедени, че имат власт и сила.
Те са убедени, че слънцето грее над тях и са свободни.
Те са убедени повече от всичко, че никак не ги засяга защо изгрява и залязва слънцето, защо се раждат и разграждат, защо пият и ядат.
Но те са убедени, че знаят, що е свобода, що е красота, що е истина или пък са убедено-уверени, че не ги интересува.
Защо са така безропотно убедени-упоени във всичко това?
Защото мислите и чувствата им са безжизнени старовремски скелети.
Thursday, July 22, 2010
Джобна мисъл
Фразата "Скучно ми е" днес означава само едно: Увиснал съм безцеремонно на куката на недоволството, която е не друго, а куката на греха! Скуката, недоволството и еднообразието са най-страшните унищожители на човешкия род...А неверието е онази сила, която окача хората на куката за дълги времена и животи.
Thursday, July 15, 2010
Art and Knowledge
"...Today our feeling has coarsened; we no longer sense what, in the not so distant past, has made art what it is. For example, say that we see a mother carrying a little child: an elevating sight. We are familiar with the fact that the immediate form impression received therefrom is fixed only for a moment. The very next moment the mother's head position changes, the child in the mother's arms moves. What we have before us in the physical world is never still very long. Now let us look at Raphael's Sistine Madonna: the Mother and Child. Now, an hour from now, a year from now, it remains what it was; nothing has changed, neither child nor mother move. The moment has been fixed. That which in the physical world is still only a moment is here, so to speak, paralyzed. But it only seems so. Today we no longer feel what Raphael most certainly felt, asking, Am I allowed to do that? to fix with my brush a single moment? It is not a lie to convey an impression that the mother holds her child in the same manner today as yesterday? Is it right to impose upon anybody a prolongation of one particular moment? At present such a question appears paradoxical, even nonsensical. But Raphael asked it. And what answer arose in him? This artistic obligation: You must atone in a spiritual way for your sin against reality, must lift the moment out of time and space, for within time and space it is a palpable untruth; must, through what you paint on the plane of your canvas, bestow eternity, arouse feelings which transcend the earthly plane.
This is what is called today, abstractly, Raphael's idealistic painting. His idealism is his justification for so unnaturally fixing the moment. What he invokes through the depths of his colors, through color harmony, he attains by precluding — spiritualizing — the third dimension. His use of colors elevates to the spiritual what is otherwise seen, materialistically, in the third dimension. Thus that which is not on but behind the plane through blue, not on but in front of the plane through red, that which steps out of the plane in a spiritual way (whereas the third dimension steps out of the plane only in a material way), bestows eternity on the moment. Which is precisely what must be bestowed upon the moment. Without the eternal, art is not art.
I have known people — artists, mainly — who hated Raphael. Why? Because they could not understand what is stated above; because they wanted to stop short with an imitation of what the moment presents but which, the next moment, is gone. Once I became acquainted with a Raphael hater who saw the greatest progress in his own painting in the fact that he was the first who had dared to stop sinning against nature; that is, had dared to paint all the hairy spots of the naked body really covered with hair. How inevitable that a man who considered this great progress should have become a Raphael hater. But the episode also shows how badly our time has forsaken the spirit-borne element in art, the element which knows why painting is based on the plane..."
Rudolf Steiner, Dornach, 1923
Изкуство и Познание
"Виждате ли, днес нашите усещания са загрубели до такава степен, че вече не забелязваме дори това, което до неотдавна беше характерен признак на истинското изкуство. В нашето непосредствено физическо обкръжение често пъти наблюдаваме как една майка носи на ръце малкото си дете. Естествено, това винаги е една вълнуваща гледка. Обаче ние просто сме свикнали – виждайки как майката носи детето - да отделяме за тази прекрасна гледка съвсем малко време, дори, бих казал - само броени секунди. Намирайки се във физическия свят, ние сме свикнали с това, как всеки момент главата на майката променя своето положение. Свикнали сме също и с обичайните движения на детето; свикнали сме с непрекъснатите промени в условията на физическия свят.
А сега нека да отправим поглед към Сикстинската мадона на Рафаело. Там ние също виждаме образите на майката и детето. И сега ние започваме да ги наблюдаваме в продължение на един час, на една година: нищо в тези образи не се променя. Мигът е здраво уловен и не се движи нито детето, нито майката. Пред нас застава това, което сме свикнали да виждаме в земния свят, само че сега то е уловено в един единствен миг. И днес ние далеч не усещаме това, което Рафаело несъмнено е усещал: Мога ли аз да си позволя това? Мога ли да задържа моята четка в този един единствен миг? Нима това не е една лъжа? И мога ли да бъда толкова неистинен, че да създавам впечатлението: Да, днес майката държи детето по същия начин, както и вчера! Мога ли да се осмеля и да заставя някого да гледа тези образи продължително време?
Днес тези въпроси изглеждат парадоксални и дори безсмислени. Обаче за Рафаело те са били съвсем конкретни. И какво усещане са предизвиквали те у него? У него те са предизвиквали приблизително следното усещане: Да, ти трябва да изкупиш своето прегрешение спрямо действителния свят не как да е, а по духовен начин. Всичко, което си вкарал в един единствен миг, сега ти трябва да го изнесеш извън времето и пространството. Ти не бива да го оставяш във времето и пространството, защото там то се превръща в неистина. Ти трябва да превърнеш този миг във вечност. Нанасяйки боите върху платното, ти трябва да породиш предчувствие за нещо, което е немислимо да съществува там, върху платното.
Виждате ли, тъкмо това днес хората съвсем абстрактно определят като идеалистичен художествен стил на Рафаело. Но този идеалистичен Рафаелов стил е само неговото оправдание, че той задържа мига. Това което той постига чрез дълбочината и хармонията на цветовете, е възможно само благодарение на обстоятелството, че тук третото пространствено измерение е предварително изключено, но същевременно и силно одухотворено. Така че нанасяйки цветовете, той издига в духовния свят всичко онова, което иначе хората виждат като материални предмети в третото измерение. Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния свят. Да, на мига трябва да бъде придадена именно вечност. И вечността трябва да диша от самото изкуство, понеже в противен случай то не е никакво изкуство.
В моя живот аз срещнах хора, и то хора на изкуството, които мразеха Рафаело. Защо? Защото те изобщо не разбираха тази важна подробност и предпочитаха да имитират това, което виждаха в рамките на мига. Да, аз познавах един такъв човек, мразещ Рафаело, който виждаше голямото постижение на своята собствена живопис най-вече в това,както сам се изразяваше, че пръв се осмелил да изобрази всички окосмени части на голото човешко тяло, само и само да не съгреши спрямо природата. Впрочем лесно е да разберем, как един човек, смятащ това за постижение, същевременно изпитва омраза към Рафаело. Този пример ясно показва доколко нашето време е напуснато от истинските духовни импулси на изкуството, които, например, подсказват защо основната повърхност се явява толкова важен фактор в живописта..."
Рудолф Щайнер, Дорнах, 1923г.
А сега нека да отправим поглед към Сикстинската мадона на Рафаело. Там ние също виждаме образите на майката и детето. И сега ние започваме да ги наблюдаваме в продължение на един час, на една година: нищо в тези образи не се променя. Мигът е здраво уловен и не се движи нито детето, нито майката. Пред нас застава това, което сме свикнали да виждаме в земния свят, само че сега то е уловено в един единствен миг. И днес ние далеч не усещаме това, което Рафаело несъмнено е усещал: Мога ли аз да си позволя това? Мога ли да задържа моята четка в този един единствен миг? Нима това не е една лъжа? И мога ли да бъда толкова неистинен, че да създавам впечатлението: Да, днес майката държи детето по същия начин, както и вчера! Мога ли да се осмеля и да заставя някого да гледа тези образи продължително време?
Днес тези въпроси изглеждат парадоксални и дори безсмислени. Обаче за Рафаело те са били съвсем конкретни. И какво усещане са предизвиквали те у него? У него те са предизвиквали приблизително следното усещане: Да, ти трябва да изкупиш своето прегрешение спрямо действителния свят не как да е, а по духовен начин. Всичко, което си вкарал в един единствен миг, сега ти трябва да го изнесеш извън времето и пространството. Ти не бива да го оставяш във времето и пространството, защото там то се превръща в неистина. Ти трябва да превърнеш този миг във вечност. Нанасяйки боите върху платното, ти трябва да породиш предчувствие за нещо, което е немислимо да съществува там, върху платното.
Виждате ли, тъкмо това днес хората съвсем абстрактно определят като идеалистичен художествен стил на Рафаело. Но този идеалистичен Рафаелов стил е само неговото оправдание, че той задържа мига. Това което той постига чрез дълбочината и хармонията на цветовете, е възможно само благодарение на обстоятелството, че тук третото пространствено измерение е предварително изключено, но същевременно и силно одухотворено. Така че нанасяйки цветовете, той издига в духовния свят всичко онова, което иначе хората виждат като материални предмети в третото измерение. Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния свят. Да, на мига трябва да бъде придадена именно вечност. И вечността трябва да диша от самото изкуство, понеже в противен случай то не е никакво изкуство.
В моя живот аз срещнах хора, и то хора на изкуството, които мразеха Рафаело. Защо? Защото те изобщо не разбираха тази важна подробност и предпочитаха да имитират това, което виждаха в рамките на мига. Да, аз познавах един такъв човек, мразещ Рафаело, който виждаше голямото постижение на своята собствена живопис най-вече в това,както сам се изразяваше, че пръв се осмелил да изобрази всички окосмени части на голото човешко тяло, само и само да не съгреши спрямо природата. Впрочем лесно е да разберем, как един човек, смятащ това за постижение, същевременно изпитва омраза към Рафаело. Този пример ясно показва доколко нашето време е напуснато от истинските духовни импулси на изкуството, които, например, подсказват защо основната повърхност се явява толкова важен фактор в живописта..."
Рудолф Щайнер, Дорнах, 1923г.
Wednesday, July 07, 2010
Аз съм!
В момента, в който кажа една дума на своя ближен, с която той не е съгласен, аз ограничавам неговата свобода. Когато той изразява негодуванието си от моите думи или ги отрича, той също ограничава моята свобода. Свободният човек нито ограничава някого, нито самият той може да бъде ограничен. И къде стои неговата истинска свобода? Там, където думите свършват и започва духовният разговор, духовното общуване.
Днес всеки човек счита, че трябва на всяка цена да отстоява своята така наречена свобода; но така не прави нищо друго, освен да отстоява инатливо собственото си ограничение. Тази истина става явна за него едва тогава, когато напусне пътеките на егоистичното отчаяние, когато прекрачи прага и поеме по пътя на болката.
Кой е пътят на болката? Той е пътят на Аза.
Кой е пътят на Аза? Той е пътят на свободата.
Но кой е всъщност пътят на свободата? Това е пътят на Аз Съм, Който съм бил, Който съм и Който ще бъда във всички човешки души!
Който отрича религията, той още не отрича изцяло живота. Обаче, който отрича Христос, той отрича всичко, понеже Христос не донесе никаква религия на света. Той донесе Живота. А който носи Живот със себе Си, Той е изтъкан от светлина и свети в тъмнината, и се нарича Слънце за душата човешка. То свети в нея, но тя Го не разбира; и То още по-мощно ще засвети, щом душата в свобода приеме Неговата Благодат.
Това е пътят на свободата и няма друг. И той не би бил път на свободата, ако всеки има правото на лично мнение, както мислят сега всички земни жители. Не личното мнение освобождава, но признаване правото на всеки човек да търси и да намира Истината с цялата си същност! Но защо Истината ни освобождава? Понеже Тя не разединява живите същества, а обединява всичко в себе Си. Не обединението ражда силата, но силата на душата твори обединението, за да бъде свободна; и вече свободата дава нови сили на тази душа, за да се издигне тя до по-висши и все по-висши степени на целокупния живот. Докато личното мнение, което е гордостта на моите съвременници и тяхното, както изглежда, едничко достойнство, е затвор и робство за всеки от нас, защото ни разединява, похабява и отхвърля Светлината на живота! И кой е този, който би могъл да бъде Живот и Светлина за нас? Само Онзи, който победи смъртта и ни подари възкресението! Да бъде Неговото Име благословено!
Днес всеки човек счита, че трябва на всяка цена да отстоява своята така наречена свобода; но така не прави нищо друго, освен да отстоява инатливо собственото си ограничение. Тази истина става явна за него едва тогава, когато напусне пътеките на егоистичното отчаяние, когато прекрачи прага и поеме по пътя на болката.
Кой е пътят на болката? Той е пътят на Аза.
Кой е пътят на Аза? Той е пътят на свободата.
Но кой е всъщност пътят на свободата? Това е пътят на Аз Съм, Който съм бил, Който съм и Който ще бъда във всички човешки души!
Който отрича религията, той още не отрича изцяло живота. Обаче, който отрича Христос, той отрича всичко, понеже Христос не донесе никаква религия на света. Той донесе Живота. А който носи Живот със себе Си, Той е изтъкан от светлина и свети в тъмнината, и се нарича Слънце за душата човешка. То свети в нея, но тя Го не разбира; и То още по-мощно ще засвети, щом душата в свобода приеме Неговата Благодат.
Това е пътят на свободата и няма друг. И той не би бил път на свободата, ако всеки има правото на лично мнение, както мислят сега всички земни жители. Не личното мнение освобождава, но признаване правото на всеки човек да търси и да намира Истината с цялата си същност! Но защо Истината ни освобождава? Понеже Тя не разединява живите същества, а обединява всичко в себе Си. Не обединението ражда силата, но силата на душата твори обединението, за да бъде свободна; и вече свободата дава нови сили на тази душа, за да се издигне тя до по-висши и все по-висши степени на целокупния живот. Докато личното мнение, което е гордостта на моите съвременници и тяхното, както изглежда, едничко достойнство, е затвор и робство за всеки от нас, защото ни разединява, похабява и отхвърля Светлината на живота! И кой е този, който би могъл да бъде Живот и Светлина за нас? Само Онзи, който победи смъртта и ни подари възкресението! Да бъде Неговото Име благословено!
Sunday, July 04, 2010
Cosmic meaning
"When someone plows the field with a horse and plow, working with the horse, the work with the horse still contains some natural forces and some significance beyond the present; that work has a universal significance. When a wasp builds a nest this structure has cosmic meaning. If someone starts a fire by striking flint against a stone, causing sparks to fly that then ignite the tinder, that person exists in unity with nature, and the act has cosmic significance. We have lost our connection to cosmic purpose through modern industrialism. There is no universal consequence when we turn on an electric light. Cosmic meaning is gone. When you go into a modern factory completely filled with machines, what you find is a cosmic hole, something without consequence in cosmic development. If you go into the forest to gather wood, that has some cosmic importance beyond earthly development. If you look at a modern factory with everything it contains, that has no importance beyond earthly development. Human will is misplaced there and has no universal purpose. Think about what that means. Since the middle of the fifteenth century, we have developed a cognition that is fantastic, distant from reality. We direct more and more of our activity toward serving machines; we carry out more and more of our activity within industry, and the will we put into this industrial activity is meaningless for cosmic evolution.
A great question now confronts our souls: Does the fact that our knowledge is, to a large extent, fantastic and our will meaningless have any significance for the totality of human development? Yes, it has significance, extremely important significance. It means that as human beings we must forge our way past that fantasy into an understanding of reality, into that understanding of reality that does not stop with nature, but continues on into the spiritual existing beyond nature. As long as people received the spirit along with their concepts, they could neglect to exert themselves to gain the spirit. However, since now only concepts remain, concepts devoid of the spirit, bur people still want to reach up to the spirit, many people long to rise above abstract understanding and gain real spiritual understanding. Since we have now industrialism and its lack of meaning, we must seek another meaning for the human will. We can seek that meaning only when we rise to a worldview capable of bringing meaning to what is meaningless, namely, to industrialism. We can do that by bringing meaning from the spiritual and recognizing that we are to seek tasks set for us by the spiritual. Earlier, if we wanted something from the spiritual, we did not need to exert ourselves, because instinct connected the spiritual with human will. Today, we must especially exert ourselves to will out of the spirit. We must counter meaningless industrial willing with a meaningful willing out of the spirit."
Rudolf Steiner, Dornach, August 10, 1919
A great question now confronts our souls: Does the fact that our knowledge is, to a large extent, fantastic and our will meaningless have any significance for the totality of human development? Yes, it has significance, extremely important significance. It means that as human beings we must forge our way past that fantasy into an understanding of reality, into that understanding of reality that does not stop with nature, but continues on into the spiritual existing beyond nature. As long as people received the spirit along with their concepts, they could neglect to exert themselves to gain the spirit. However, since now only concepts remain, concepts devoid of the spirit, bur people still want to reach up to the spirit, many people long to rise above abstract understanding and gain real spiritual understanding. Since we have now industrialism and its lack of meaning, we must seek another meaning for the human will. We can seek that meaning only when we rise to a worldview capable of bringing meaning to what is meaningless, namely, to industrialism. We can do that by bringing meaning from the spiritual and recognizing that we are to seek tasks set for us by the spiritual. Earlier, if we wanted something from the spiritual, we did not need to exert ourselves, because instinct connected the spiritual with human will. Today, we must especially exert ourselves to will out of the spirit. We must counter meaningless industrial willing with a meaningful willing out of the spirit."
Rudolf Steiner, Dornach, August 10, 1919
Евангелие от Иоана
26. Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
33. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
34. А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
35. Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
48. Аз съм хлябът на живота.
49. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50. а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
27. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
33. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
34. А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
35. Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
48. Аз съм хлябът на живота.
49. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50. а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
Gospel of John
26 Jesus answered them, "Truly, truly, I say to you, you seek me, not because you saw signs, but because you ate your fill of the loaves.
27 Do not labor for the food which perishes, but for the food which endures to eternal life, which the Son of man will give to you; for on him has God the Father set his seal."
33 For the bread of God is that which comes down from heaven, and gives life to the world.
34 They said to him, "Lord, give us this bread always."
35 Jesus said to them, "I am the bread of life; he who comes to me shall not hunger, and he who believes in me shall never thirst."
48 "I am the bread of life.
49 Your fathers ate the manna in the wilderness, and they died.
50 This is the bread which comes down from heaven, that a man may eat of it and not die.
51 I am the living bread which came down from heaven; if any one eats of this bread, he will live for ever; and the bread which I shall give for the life of the world is my flesh."
27 Do not labor for the food which perishes, but for the food which endures to eternal life, which the Son of man will give to you; for on him has God the Father set his seal."
33 For the bread of God is that which comes down from heaven, and gives life to the world.
34 They said to him, "Lord, give us this bread always."
35 Jesus said to them, "I am the bread of life; he who comes to me shall not hunger, and he who believes in me shall never thirst."
48 "I am the bread of life.
49 Your fathers ate the manna in the wilderness, and they died.
50 This is the bread which comes down from heaven, that a man may eat of it and not die.
51 I am the living bread which came down from heaven; if any one eats of this bread, he will live for ever; and the bread which I shall give for the life of the world is my flesh."
Saturday, July 03, 2010
Космически смисъл
"Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето и работи с него, то тази дейност с коня, в която все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл. Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл. Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъка един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл. С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически смисъл. Когато запалваме електрическата крушка, в това вече няма космически смисъл! Космическият смисъл е отвън. И когато прекрачите една модерна фабрика, оборудвана с машини, то това е една дупка в космоса, която няма значение за космическото развитие. Когато навлезете в гората да събирате дърва, то това има космическо значение, надхвърлящо земното развитие. Ако разгледате една модерна фабрика с всичко, което тя съдържа, то няма значение, надхвърлящо земното развитие. В него се поставя човешката воля, без това да има космически смисъл. Помислете какво означава това. То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно познание, което е призрачно, което не се докосва до действителността. Ние изпълняваме все повече и повече дейности, за които ни е нужна машина. Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората стигнаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е безсмислено някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По-рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по-рано не беше нужно особено да се възвисяваме, за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем, особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа..."
Рудолф Щайнер, Дорнах, Швейцария, 1919г.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората стигнаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е безсмислено някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По-рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по-рано не беше нужно особено да се възвисяваме, за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем, особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа..."
Рудолф Щайнер, Дорнах, Швейцария, 1919г.
Subscribe to:
Posts (Atom)