Giya Kancheli - Herio bichebo

Giya Kanchelli - In memoria di Michelangelo

Thad Jones - Jive samba

Carmell Jones - Carmell's black forest waltz

Oles Brothers with Theo Jörgensmann

Theo Jörgensmann - Wiesengrund

Theo Jörgensmann - Julia

Clifford Jordan - Blue shoes

J J Johnson - Pinnacles

Elvin Jones - Three card Molly

Das geschichtliche Werden

"...dieses geschichtliche Werden
ist noch etwas anderes, in dem steckt ebenso etwas
Unbekanntes wie in dem, was der Mensch als Gefühl, als
Willensimpuls erlebt. Wie der Mensch seine Gefühlswelt
eigentlich verträumt, so verträumt er dasjenige, was wirklicher
Strom des geschichtlichen Werdens ist. Diese Erkenntnis
ist das erschütternde Ergebnis jener Beobachtung,
die sich vom Menschen weg zum geschichtlichen Werden
hinwendet, und sie zeigt, daß wir diese Vorstellungen, die
das äußere bewußte Leben regieren, nicht gebrauchen können,
um geschichtliches Leben irgendwie zu fassen. Denn
das, was man im alltäglichen Bewußtsein als einzelner
Mensch erlebt, wird wachend erlebt. Aber in diesem ganzen
wachen Tagesleben ist das gar nicht drinnen, was Geschichte
ist. Geschichte wird von den Menschen nicht wach erlebt,
Geschichte wird geträumt. Der große Traum des Werdeganges
der Menschheit, das ist Geschichte, und niemals tritt
Geschichte in das gewöhnliche Bewußtsein ein. Man kann
das gewöhnliche Bewußtsein in sehr scharfsinniger Weise
besitzen, man kann der bedeutendste Naturforscher sein
gerade mit demjenigen Verstände, der geeignet ist, die
Dinge zusammenzustellen nach Ursache und Wirkung, man
kann diejenige Geistesstimmung haben, welche einen besonders
befähigt, die äußere Natur richtig zu schauen und
zu charakterisieren in ihrer Gesetzmäßigkeit. Lernt man
erkennen, was Strom des geschichtlichen Werdens wirklich
ist, so sagt man sich: Mit all dem Geistesvermögen, das
geeignet ist, die äußere Natur zu begreifen, ja, das gerade
fruchtbar ist für das Begreifen der äußeren Natur, mit dem
kann man nicht hineinschauen in das geschichtliche Werden.
Dieses wird nicht im gewöhnlichen Bewußtsein erlebt wie
die Natur, sondern nur in dem Bewußtseinsgrad, der auch
dem Traum eigen ist. Es wird einmal für die Geschichtsbetraditung
eines der bedeutendsten Ergebnisse sein, wenn
man darauf kommen wird, daß man erst den Gegenstand
der Geschichtsbetrachtung finden muß, finden muß, daß
der Strom des geschichtlichen Werdens gar nicht so da ist
wie die Natur, daß also auch dasjenige, was so da ist wie
die Natur, nämlich die Tatsachen, die in den Archiven verzeichnet
sind, die in den Dokumenten stehen, die man gewöhnlich
schon als Geschichte bezeichnet, noch gar nicht
Geschichte sind, daß die Geschichte in Wirklichkeit erst
dahinter liegt, daß diese Tatsachen nur herausragen aus
dem geschichtlichen Werden, nicht selbst dieses geschichtliche
Werden sind."

Steiner, 1918

Clifford Jordan - John Coltrane

Clifford Jordan - Powerful Paul Robeson

Elvin Jones - Very rare

Elvin Jones - The prime element

Elvin Jones - The ultimate

Keith Jarrett - Umbria jazz 1974

Leroy Jenkins - The people's republic

Carmell Jones - The remarkable

Keith Jarrett - Rio

Freddie Hubbard - Bolivia

Joseph Jarman - Song for

Eddie Jefferson - Filthy McNasty - So what

King Pleasure - Don't get scared

Eddie Jefferson - Bitches brew

Freddie Hubbard - The artistry of Freddie..

Freddie Hubbard - Misty

Khan Jamal - Balafon dance

Из "Философия на изкуството"

"Изкуството се ражда само от живото движение на най-вътрешните сили на душата и духа, което наричаме вдъхновение. Всичко, което е израснало от трудни или малки наченки до голяма мощ и висота, е станало велико чрез вдъхновение. Това важи за царства и държави, за изкуства и науки. Но не силата на отделния човек осъществява това, а само духът, който се простира в цялото. Защото особено изкуството е зависимо от общественото настроение така, както по-нежните растения от въздуха и времето, то се нуждае за своята възвишеност и красота от един общ ентусиазъм като този, който обхванал в епохата на Медичи подобно на топло пролетно дихание всички велики духове изведнъж и на едно и също място, от конституция, каквато ни описва Перикъл в своята възхвала на Атина и която ни предоставя мекото господство на един бащински владетел по-сигурно и по-трайно като народно управление; където всяка сила се движи доброволно, всеки талант се проявява с удоволствие, тъй като всеки се цени само според дотойнството му; където бездействието е порок, а пошлостта не носи похвала; където, напротив, се стремят към една високо поставена, необикновена цел. Само тогава, когато общественият живот се приведе в движение от същите сили, чрез които се издига изкуството, само тогава то може да извлече изгода от него; защото то не може да се насочи към нищо външно, без да пожертва благородството на своята природа. Двете те, изкуството и науката, могат да се движат само около собствената си ос; художникът, както всеки духовен творец, може да следва само закона, който са написали в сърцето му Бог и природата и никой друг. Никой друг не може да му помогне, той сам трябва да си помогне; той не може също да бъде външно възнаграден, тъй като това, което той не би създал заради самия себе си, веднага би било нищожно; а тъкмо поради това и никой не може да му заповядва или да му предписва пътя, по който трябва да върви. Той заслужава да бъде окайван, когато трябва да се бори със своето време, но по същия начин заслужава презрение, когато капитулира пред него. А и как би могъл той да стори това? БЕЗ ГОЛЯМ ОБЩ ЕНТУСИАЗЪМ ИМА САМО СЕКТИ, А НЕ ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ...
Напразно усилие е да искаме да изтръгнем искри от пепелта на безвъзвратно отминалото и да запалим от тях отново един общ огън. Но и само промяна, която се извършва в самите идеи, е способна да издигне изкуството от неговото изнемощяване; само едно ново знание, една нова вяра са способни да го вдъхновят за работата, чрез която то в един подмладен живот би разкрило величие, подобно на предишното..."

Фридрих Шелинг

Miles Davis - All of you

Freddie Hubbard - Birdland

Abdullah Ibrahim - Saud

Abdullah Ibrahim - Jabolani

Tom Harrell - Journey to the stars

Noah Howard - Creole girl

Noah Howard - Hommage to Coltrane

Übersinnliche und Übersichtliche

"Naturforscher wie Du Bois-Reymond und ähnliche sprechen
davon, daß, wo das Übersinnliche beginne, Wissenschaft
aufhören müsse. Ich habe schon in einem früheren
Vortrage auf den Irrtum hingedeutet, der da zutage tritt.
Wodurch ist er entstanden? Man hat zwar gefühlt - und
Du Bois-Reymond fühlt es recht deutlich -, daß das
menschliche Wesen in einem Geistigen wurzelt. Aber dieses
Geistige muß erst durch Ausbildung von geisteswissenschaftlichen
Methoden als der Boden erkannt werden, aus
dem das Seelische des Menschen fließt. Habe ich einen Baum
vor mir und sehe, wie seine Wurzeln in den Boden hineinreichen,
so kann ich vielleicht ungehalten darüber sein, daß
er mir den Anblick seiner Wurzeln entzieht, und ich will
den Baum übersichtlich haben. Die heutige Wissenschaft
will die Dinge übersichtlich machen, indem sie dasjenige ins
Auge faßt, was sinnlich anschaubar ist; denn das Wurzelhafte
im geistigen Boden entzieht sich ihr. Die Wissenschaft
macht es wie jemand, der, um einen Baum übersichtlich,
anschaulich vor sich zu haben, ihn aus dem Boden herausreißt
oder herausgräbt. Er hat ihn dann übersichtlich vor
sich, aber der Baum verdorrt. So hat die heutige Wissenschaft,
die nicht auf den Geist eingehen will, den Baum der
Erkenntnis ausgerissen. Aber ebenso wahr, wie der aus
seinem Wurzelboden herausgerissene Baum, wenn er auch
übersichtlich anzuschauen ist, verdorrt, ebenso verdorrt
die Erkenntnis, die man aus dem geistigen Mutterboden
herausreißt. Ein solcher Ausspruch wie der von Du Bois-
Reymond, daß die Wissenschaft da aufhört, wo das Übersinnliche
anfängt, wird in der Zukunft zu der entgegengesetzten
Überzeugung übergeleitet werden. Man wird erkennen:
Wenn man das Übersinnliche nicht anerkennen
will bis in die Naturerscheinungen hinein, so reißt man den
Baum der Erkenntnis aus seinem Mutterboden heraus und
bringt die Erkenntnis zum Verdorren. Man wird in Zukunft
nicht sagen, wo das Übersinnliche anfängt, hört die Wissenschaft
auf, sondern man wird, wenn man Wissenschaft auf
die Weise begründen will, daß man sie aus dem Boden des
Übersinnlichen herausnimmt, erfahren, daß da, wo im
menschlichen Geistesleben das Übersinnliche aufhört, Wissenschaft
nicht gedeihen kann, daß da nicht außerhalb des
Übersinnlichen eine wirkliche Wissenschaft entstehen wird,
sondern daß da, wo das Übersinnliche aufhört, es nur eine
tote Wissenschaft geben wird."

R. Steiner, GA 67

Noah Howard - Henry's street

Amos Hoffman - Doobie time - Ras

Michel Portal - Live at Umbria jazz festival

Clint Houston - Watership down

Steve Coleman - Eight base probing

Paul Horn - Sunset

Paul Horn - Mirage for Miles

Dave Holland, McCoy Tyner - Jazz Baltica 2010

Dave Holland - Evolution

Dave Holland - How's never 2010

Allan Holdsworth - Velvet darkness 1976

Eddie Henderson - Sunburst

The Chris Hinze Combination - Sister slick

Charlie Mariano - Blue stone

Chris Hinze - Alla breve

Живата потребност

"Когато си напреднал в познанието за света, рано или късно възниква една изключително жива потребност: сега ти не бива да се занимаваш с идеи, а с живопис, с музика, с поезия..."

Р. Щайнер

Roy Haynes - Little sunflower 1979

Grover Washington Jr. - I'm glad there is you

Изкуство и познание VII

"Изкуството е вечно, променят се само неговите форми. И ако допуснете, че изкуството винаги създава някакво отношение към духовния свят, Вие ще се съгласите: изкуството е нещо, чрез което човекът – имен но като съзидателен и наслаждаващ се човек - влиза във връзка с духовния свят. Истинският художник може да нарисува своята картина, дори и да се намира в пустинята. За него е все едно дали някой изобщо ще я пог-ледне, защото той е създал своята творба, общувайки с един друг свят. Не хора, а Богове са надзърта ли зад неговото рамо. Той е създал своята творба в присъствието на Боговете. За истинския художник няма никакво значение дали хората се удивляват на неговите картини. Ето защо човекът може да бъде истински художник дори и в пълна самота. Обаче, от друга страна, той не може да бъде художник, без действително да вложи своята творба във физическия свят, схванат според неговата духовност, така че творбата да заживее в света. Творбата трябва да живее в духовната същност на света. Забравим ли тази духовна връзка, изкуството се видоизменя и се превръща малко или много в неизкуство.
Виждате ли, всъщност художественото творчество е възможно само тогава, когато художественото произведение лежи вътре в мировите закономерности. И онези стари художници, които рисуваха картините си въ- рху стените на църквите, бяха наясно с това, защото тези картини служеха като предводители на вярващите и художниците знаеха, че картините им се намират тук, на земята, но в същото време служат за предводители в духовния свят.
Едва ли бихме могли да си представим нещо по-лошо от това, някой да твори не в горепосочения смисъл, а заради участието си в изложби. Няма по-ужасно усещане от това да минаваш през една изложбена зала, в която са поставени примерно скулптури, но по такъв начин, че те нямат никаква връзка помежду си и стоят напълно произволно една от друга. И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл. Когато, все пак, художникът рисува на статива, бихме могли да си представим, че той гледа през прозореца и изобразява не що, което вижда в далечината, но нищо повече. Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството. И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество. Чисто и просто изложбите трябва да бъдат премахнати. Разбира се, отделни художници и сега изпитват отвращение към изложбите, обаче днес ние живеем в едно време, в което отделният човек не може да стори много, особено ако неговите преценки не произтичат от един такъв светоглед, който рано или късно ще обхване човека в неговата пълна свобода, също както някога в епохите на несвободата тогавашните светогледи вдъхновяваха хората и ги насърчаваха да създават истински култури. докато фактически ние днес нямаме никаква истинска култура.
Най-висшите интереси на човечеството cледва да бъдат съобразени с духовния светоглед и да бъдат насочени към изграждането на истински култури, към изграждането на едно истинско изкуство."

Рудолф Щайнер, 1923

Kunst und Erkenntnis VII

"Die Kunst ist ewig, ihre Formen wandeln sich. Und wenn Sie
dies nehmen, daß überall eine Beziehung zum Geistigen vom
Künstlerischen aus da ist, werden Sie verstehen, daß das Künstlerische
doch etwas ist, wodurch man sich sowohl schaffend wie
genießend mit in die Geisteswelt hineinstellt. Wer ein wirklicher
Künstler ist, kann in einsamer Wüste sein Bild schaffen. Einerlei ist
es ihm, wer von den Erdenmenschen das Bild anschaut, ob es überhaupt
jemand anschaut, denn er hat in einer anderen Gemeinschaft
geschaffen, er hat in der geist-göttlichen Gemeinschaft geschaffen.
Götter haben ihm über die Schultern geblickt. Er hat in der Gesellschaft
von Göttern geschaffen. Was liegt dem wahren Künstler
daran, ob sein Bild irgendein Mensch bewundert oder nicht. Deshalb
kann man Künstler sein in voller Einsamkeit. Aber auf der
anderen Seite kann man nicht Künstler sein, ohne in die Welt, die
man dann auch ihrer Geistigkeit nach betrachtet, das eigene Geschöpf
wirklich hineinzustellen, so daß es darinnen lebt. In der
Geistigkeit der Welt muß es leben, das Geschöpf, das man in sie
hineinstellt. Vergißt man diesen geistigen Zusammenhang, dann
wandelt sich auch die Kunst, aber sie wandelt sich mehr oder
weniger in Unkunst.
Sehen Sie, es läßt sich eigentlich künstlerisch nur schaffen, wenn
man das Kunstwerk im Weltenzusammenhang darinnen hat. Dessen
waren sich jene alten Künstler bewußt, die zum Beispiel ihre
Bilder an die Kirchenwände gemalt haben, denn da waren diese
Bilder die Führer für die Gläubigen, für die Bekenner, da wußten
die Künstler, das steht darinnen in dem Erdenleben, insoweit dieses
Erdenleben von dem Geistigen durchsetzt ist.
Man kann sich kaum etwas Schlimmeres denken, als wenn man,
statt für so etwas, nun für Ausstellungen schafft. Im Grunde genommen
ist es ja das Schrecklichste, durch eine Bilderausstellung
zum Beispiel oder eine Skulpturausstellung zu gehen, wo alles
mögliche durcheinander hängt oder nebeneinander steht, was gar
nicht zusammengehört, wo es eigentlich sinnlos ist, daß das eine
neben dem andern ist. Indem das Malen den Übergang gefunden
hat vom Malen für die Kirche zum Bilde für das Haus, schon da,
möchte ich sagen, verliert es den richtigen Sinn. Wenn man in den
Rahmen hinein etwas malt, kann man sich wenigstens noch vorstellen,
man schaut durch ein Fenster heraus, und das, was man sieht,
das ist draußen, aber es ist schon nichts mehr. Aber nun gar für
Ausstellungen malen! Man kann nicht weiter darüber reden. Nicht
wahr, eine Zeit, die überhaupt in Ausstellungen etwas sieht, etwas
Mögliches sieht, hat eben den Zusammenhang mit der Kunst verloren.
Und Sie sehen einfach an dem, was alles an geistiger Kultur
zu geschehen hat, um wiederum den Weg zum Geistig-Künstlerischen
zurückzufinden. Die Ausstellung zum Beispiel ist durchaus
zu überwinden. Gewiß, bei einzelnen Künstlern ist der Abscheu
vor der Ausstellung vorhanden, aber wir leben heute in einer Zeit,
wo der einzelne nicht viel vermag, wenn nicht das Urteil des einzelnen
in eine Weltanschauung eingetaucht wird, die wiederum die
Menschen so in ihrer Freiheit, in voller Freiheit durchsetzt, wie
einstmals in unfreieren Zeiten Weltanschauungen die Menschen
durchsetzt haben und dazu geführt haben, daß wirkliche Kulturen
entstanden, während wir heute keine wirklichen Kulturen haben.
An dem Aufbau von wirklichen Kulturen und damit auch an
dem Aufbau von wirklich Künstlerischem muß aber eine geistige
Weltanschauung arbeiten, daran das höchste Interesse haben."

Rudolf Steiner, 1923

Braxton in East Berlin

Julius Hemphill - The hard blues

Julius Hemphill - Skin 1-Skin 2

Johnny Hartman - Summertime - Greensleeves

Joe Harriott - Indo-Jazz fusion 1967

Joe Harriott - Indo-Jazz suite

Tom Harrell - Harvest song

Luis de Freitas Branco - Symphonic fragments

Luis de Freitas Branco - Paraisos artificiais

Billy Harper - From ''The believer''

VSOP - Well you needn't

Mary Halvorson Quintet

Мисъл на денонощието...от Новалис

"Колко странно, че тъкмо най-свещените и прекрасни явления на природата са в ръцете на такива мъртви хора, каквито са химиците! Те, които пробуждат творческото сетиво на природата със сила, а то би трябвало да бъде само тайна на влюбените, мистерия на висшето човечество, те биват призовани безсрамно и безсмислено от грубите духове и никога не ще узнаят чудесата, които се крият в техните стъкленици. До течностите трябва да се докосват само поети и само бликащата младост би трябвало да разказва за тях; тогава работилниците биха се превърнали в храмове, а хората с нова любов щяха да боготворят своя пламък и своите реки и щяха да се славят с тях. Колко щастливи щяха да бъдат градовете, ако бреговете им се миеха от море или голяма река, и всеки извор щеше отново да се превърне в убежище на любовта и в място за отдих на опитни, мъдри хора. Затова и децата биват привличани единствено от огъня и водата и всеки поток им обещава да ги отведе в пъстри далечини, в по-красиви местности. Не е само отражение, когато във водата може да се съзре небето, а е едно нежно приятелство, един знак за съседство и когато неизпълнимото желание се издигне в необятни висини, тогава щастливата любов потъва в безкрайни дълбини.

Онова, което обичаме, го виждаме навсякъде и навсякъде съзираме подобия. Колкото по-голяма е любовта, толкова по-обширен и многообразен е този подобен свят. Моята любима е абревиатура на Вселената, Вселената - продължение на моята любима."

Фридрих фон Хартенберг - Новалис

Marion Brown Quartet

Günter Hampel / Marion Brown - Flute song

Günter Hampel - Music from Europe

Steve Coleman - The mantra - The khu

Russell Gunn - From ''Love requiem''

Matthew Halsall - Freedom song - On the other side of the world

Wolfgang Haffner - Round silence

Das Schöne und das Wahre

"...Selbst die Kunst nennt sich realistisch.
Eine idealistische Deutung findet wenig Anklang bei dem
Publikum. Ehrlich sind diejenigen, die gestehen, daß Schiller
ihnen nicht sympathisch ist. Daß das Schöne eine Ausprägung
des Wahren sei, gilt nicht mehr. Das Wahre wird
genannt, was mit Augen gesehen, mit Händen getastet werden
kann. Das Alltägliche wird das Wahre genannt. So war
es nicht für Schiller; ihm lag das Wahre in den großen,
ideellen Gesetzen. Die Kunst war für ihn die Wiedergabe
des im Wirklichen verborgenen Geistigen, nicht des Alltäglichen.
Das Wahre, das Schiller suchte, wird heute weder
von der Wissenschaft noch von der Kunst anerkannt; niemand
versteht heute, was Schiller unter dem Wahren verstand.
Deshalb dieser Gegensatz. Man versteht heute unter
dem Wahren das, was Schiller das Sinnlich-Notdürftige
nannte. In der Harmonie zwischen dem Geistigen und dem
Sinnlich-Notwendigen sucht Schiller das Freiheitsideal.
Was man heute das Künstlerische nennt, kann man nimmermehr
im Sinne Schillers das Künstlerische nennen.
Noch eine Kluft liegt zwischen den heutigen und Schillers
Anschauungen. Unsere Zeit hat nicht mehr den tiefen intensiven
Drang nach einem Eindringen in den inneren
Kern der Welt. Dieser tiefe Ernst, der wie ein Duft über
Schillers Anschauungen liegt, dieser tiefe Ernst ist nirgends
mehr vorhanden..."

Rudolf Steiner, GA 51

Barry Guy New Orchestra

Tony Oxley - Tomorrow is here 2

Mats Gustafsson and Ken Vandermark

Stone alliance (Steve Grossman)

Steve Grossman - Some shapes to come 1973

Grubbs Brothers - In my youth - Neptune - Naima

Henry Grimes

Drew Gress

Klassische Aufführungen: Grant Green - Alone together, 1961

Rutland Boughton - String quartet in A major

Р.Щайнер:
"Изкуството е като един сън или като един мъглив образ, спомен от едно предишно ясновидство и предсказание за бъдещото ясновидство на цялото човечество."

В.Соловьов:
"Изкуството, обособено и отделено от религията, трябва да влезе с нея в нова, свободна връзка. Художниците и поетите трябва отново да станат жреци и пророци, но вече в друг, още по-важен и по-възвишен смисъл: не само религиозната идея ще властва над тях, но и самите те ще властват над нея и съзнателно ще направляват земните й въплъщения. Изкуството на бъдещето, което след дълги изпитания отново само ще се обърне към религията, съвсем няма да бъде онова първобитно изкуство, което все още не се е отделило от нея."

Б.Дуно:
"Който може да приведе своя ум, своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може да противостои."

Burton Greene - Out of Bartok 1969

Rutland Boughton - Symphony No 3 (4th movement) plus Изкуство и познание VI

"Човекът, който се ръководи от своите мисли и направлява живота си чрез интелекта, никога не може да бъде трагичен. Човекът, който живее изцяло добродетелно, също никога не може да бъде трагичен. Трагичен може да стане само онзи, който по един или друг начин е привличан от демоничното, а това означава - от духовното. Една личност става трагична едва тогава, когато в нея се пробуди демоничното, независимо дали в добрите си или зли прояви. Днес ние живеем в епохата, в която човекът става все повече и повече свободен, в която човекът - като демоничен човек - е всъщност един анахронизъм. Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид. Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен. Ако се обърнете към старите трагични образи, например към трагичните Шекспирови образи, Вие веднага ще доловите вътрешно-демоничното, което закономерно води към трагичното. Трагичното е възможно само там, където човекът е един инструмент на демонично-духовните сили, където демонично-духовните сили буквално се излъчват от самия него, където човекът, бих казал, се превръща в медиум на демоничното. Ето защо в този смисъл трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване човечество ще трябва да се избави от демоничното. Но днес човечеството не прави това. Тъкмо днес то потъва все по-дълбоко в демоничното.
Великата задача, великата мисия на нашето време е именно тази - човекът да се избави от демоничното и да се утвърди в свободата. Обаче избавяйки се от вътрешните демони, които ни превръщат в трагични личности, ние съвсем не се избавяме от външно-демоничното. Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния свят, той отново става жертва на демоничното. Нашите мисли трябва да стават все по-свободни и по-свободни. И както подчертавам в моята „Философия на свободата", когато мислите се превърнат в импулси на волята, волята също става свободна. Това са също противоположности, които могат да станат свободни, свободните мисли, свободната воля.
свързана с Кармата. И тъкмо както някога демоничното отвеждаше човека към трагичното, съвременният човек стига до най-дълбок трагизъм именно чрез изживяването на Кармата. Трагедията ще процъфти едва когато хората започнат да изживяват Кармата. Доколкото оставаме при нашите мисли, дотолкова ние можем да сме свободни. След като облечем мислите в думи, думите вече не ни принадлежат. Какво ли не може да направи една дума, която аз съм изговорил! Тя веднага е приета от някой друг. Той я обгръща с други усещания, с други емоции. Но думата продължава да живее и по-нататък. Когато думите летят от човек на човек, те се превръщат в една сила, чиито източници обаче сме самите ние, самият човек. И такава е неговата Карма, чрез която той е свързан със света, че тази сила отново ще се стовари върху него. Сега вече трагичното възниква чрез самите думи, които водят свой самостоятелен живот, понеже те принадлежат на гения на езика, а не на нас. И тъкмо днес ние виждаме как човечеството, бих казал, е навсякъде предразположено да изпада в трагични ситуации именно чрез надценяването на езика, чрез надценяването на думите. Народите се делят според езиците, на които говорят; те искат да се делят според езиците. Но това създава предпоставките за един дълбок трагизъм, в който човечеството ще изпадне още през това столетие. Това е трагизмът на Кармата. Както говорим за отминалия трагизъм като за трагизъм на демонологията, така и занапред ще говорим за трагизма на бъдещето като за трагизъм на Кармата."

Рудолф Щайнер, 1923

Kunst und Erkenntnis VI

"Der Mensch, der sich nach seinen Gedanken richtet, der intellektualistisch
sein Leben führt, kann nie tragisch werden. Und der
Mensch, der ganz tugendhaft lebt, kann auch eigentlich nie tragisch
werden. Tragisch werden kann der Mensch, der in irgendeiner
Weise zum Dämonischen, das heißt zum Geistigen hinneigt. Es
fängt eine Persönlichkeit, ein Mensch erst an tragisch zu werden,
wenn das Dämonische im Guten oder im Schlimmen in irgendeiner
Weise in ihm vorhanden ist. Nun stehen wir heute im Zeitalter des
frei werdenden Menschen, wo der Mensch als dämonischer Mensch
eigentlich ein Anachronismus ist. Das ist der ganze Sinn des fünften
nachatlantischen Zeitraumes, daß der Mensch aus dem Dämonischen
herauswächst zum freien Menschen. Aber indem der
Mensch ein freier Mensch wird, hört sozusagen die Möglichkeit
des Tragischen auf.

Da, wo der Mensch die Erscheinung eines Dämonisch-Geistigen
ist, wo das Dämonisch-Geistige durch ihn strahlt, sich offenbart,
wo der Mensch gewissermaßen das Medium des Dämonischen
wird, ist das Tragische möglich gewesen. In diesem Sinne
wird das Tragische mehr oder weniger aufhören müssen, denn
die freigewordene Menschheit muß sich von dem Dämonischen
losmachen. Heute tut sie das noch nicht. Sie fällt erst recht ins
Dämonische hinein.
Das ist aber einmal die große Zeitaufgabe, die Zeitmission, daß
die Menschen aus dem Dämonischen herauswachsen und in das
Freie hineinwachsen. Aber wenn wir die inneren Dämonen als
diejenigen Gestalten, die uns zu tragischen Persönlichkeiten
machen, loswerden, werden wir das Äußerlich-Dämonische um so
weniger los. Denn in dem Augenblicke, wo der Mensch mit der
Außenwelt in Beziehung tritt, fängt auch für den neueren Menschen
etwas Dämonenartiges an. Unsere Gedanken müssen immer
freier und freier werden. Und wenn, wie ich es in meiner «Philosophie
der Freiheit» dargestellt habe, die Gedanken die Impulse
für den Willen werden, wird auch der Wille frei. Das sind auch
die polarischen Gegensätze, die frei werden können, die freien
Gedanken, der freie Wille. Aber dazwischen liegt das übrige
Menschliche, das mit dem Karma zusammenhängt. Und ebenso
wie das Dämonische einmal zum Tragischen geführt hat, so wird
gerade beim modernen Menschen das Erleben des Karma zur
tiefen innerlichsten Tragik führen können. Die Tragödie wird aber
erst blühen können, wenn die Menschen das Karma erleben werden.
Solange wir bei unseren Gedanken bleiben, so lange können
wir frei sein. Wenn wir die Gedanken in Worte kleiden, gehören
die Worte nicht mehr uns. Was kann aus einem Worte, das ich
ausgesprochen habe, alles werden! Es wird von dem andern aufgenommen.
Er umgibt es mit anderen Emotionen, mit anderen
Empfindungen. Das Wort lebt weiter. Indem das Wort durch die
Menschen der Gegenwart fliegt, wird es eine Gewalt, die aber
vom Menschen ausgegangen ist. Das ist sein Karma, durch das er
mit der Welt zusammenhängt, das sich wiederum zurück auf ihn
entladen kann. Da kann schon durch das Wort, das sein eigenes
Dasein führt, weil es nicht uns angehört, weil es dem Sprachgenius
angehört, das Tragische werden. Wir sehen gerade heute die
Menschheit, ich möchte sagen überall in der Anlage zu tragischen
Situationen durch die Überschätzung der Sprache, durch die
Überschätzung des Wortes. Die Völker gliedern sich nach den
Sprachen, wollen sich gliedern nach den Sprachen. Das gibt die
Grundlage zu einer Riesen-Tragik, die noch in diesem Jahrhundert
über die Erde hereinbrechen wird. Das ist die Tragik des Karma.
Wenn wir sprechen können von der abgelebten Tragik als einer
Tragik der Dämonologie, müssen wir von der Tragik der Zukunft
sprechen als von der Tragik des Karma."

Rudolf Steiner, 1923

Charles Brackeen - Story, 1987

"Сега си запишете следните три правила за приложение:
1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любовта, при най-големите несгоди.
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-голямото противоречие.
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвои тогава радиуса на волята си. Приеми волята като дар от Бога и я посвети в служба Нему! Тъй продължавай мощния път на волята за проява на Божията Благост и през най-голямото зло!"

Беинса Дуно, 1924

Das Neues

"Alles dasjenige, was der Mensch gewöhnlich denkt, denkt er über
die Dinge, über das Gewordene. Er kann aber auch über solche Verhältnisse
denken, über etwas, das nicht durch die Wirkung von früher
herbeigeführt ist, sondern erst in der Gegenwart eintritt. Das geschieht
aber sehr selten, denn die Menschen hängen am alten, an dem, was um
sie aufgeschichtet ist. Verhältnisse, die als etwas ganz Neues auftreten,
werden sehr wenig den Inhalt menschlicher Gedanken bilden. Derjenige,
der an der Zukunft mitarbeiten will, muß aber solche Gedanken
haben, die neue Verhältnisse zwischen den Dingen ergeben. Nur
Gedanken über Verhältnisse zwischen den Dingen können etwas
Neues sein. Am besten sieht man das in der Kunst. Was der Künstler
macht, ist in Wirklichkeit gar nicht da. Die bloße Form, die der
Plastiker ausarbeitet, ist gar nicht wirklich da; sie ist kein Naturprodukt.
In der Natur gibt es nur die vom Leben durchpulste Form.
Die bloße Form würde den Naturgesetzen widersprechen. Der Künstler
baut aus Verhältnissen etwas Neues auf. Der Maler malt, was
durch die Verhältnisse eintritt: Licht und Schatten; er malt gar nicht,
was wirklich da ist. Er malt nicht den Baum, sondern eine Impression,
die hervorgerufen ist dadurch, daß er alle Beziehungen zum Baum
darstellt.
Auch im praktischen Handeln merkt man, daß der Mensch gewöhnlich
nichts Neues schafft. Die Mehrzahl der Menschen tut nur dasjenige,
was schon geschehen ist. Nur einige Menschen schaffen aus
moralischer Intuition heraus, indem sie neue Pflichten, neue Taten
in die Welt hineinbringen. Das Neue kommt in die Welt hinein durch
Verhältnisse. Daher hat man oftmals gesagt, daß das elementare moralische
Handeln überhaupt in Verhältnissen liegt. Solch moralisches
Handeln besteht zum Beispiel in Taten, die durch das Verhältnis des
Wohlwollens herbeigeführt werden. Bei den meisten Handlungen findet
man, daß sie auf Altem fußen; selbst bei Handlungen und Geschehnissen,
wo Neues eintritt, fußt man gewöhnlich noch auf Altem.
Bei genauer Untersuchung stellt sich das meistens heraus. Nur solche
Handlungen sind frei, bei denen der Mensch gar nicht auf Grund der
Vergangenheit arbeiten würde, sondern bei denen er nur dem gegenübersteht,
was durch die kombinierende und produktive Tätigkeit
seiner Vernunft an Handlungen in die Welt hineinkommen kann.
Solche Handlungen nennt man im Okkultismus: Aus dem Nichts
heraus schaffen. - Alle anderen Handlungen sind aus dem Karma
heraus geschaffen. Das sind zwei Gegensätze: Karma und das Gegenteil
von Karma, das Nichts - eine Tätigkeit, die nicht auf Karma
fußt."

Rudolf Steiner, 1905

"Стъпала"

"Ще увехнат цветовете, и младостта ще увехне,
и мъдростта - всичко ще премине; всяко благо
според срока си ще изтече,
нищо не може безкрайно да продължи.
Потребни на сърцето са лекота и смелост:
весело да се сбогува и да започне отначало
друга, непозната страница.
Щом животът зове, то значи има смисъл.
В началото и благодат ни идва;
и помощ, и защита заедно с нея.

Не си струва да спираме по пътя,
оставяйки пространство след пространство.
От мировия дух ни е
задачата такава: по стъпала да се изкачваме
и ако в някой кръг заседнем -
навик и сънливост ни заплашват.
Без съжаление да напуснем мястото,
където случайно сме се приютили.
А смъртта, когато смело в нея ти се вгледаш,
начало ново може ти да видиш
и зовът на живота вечно няма да прекъсне...
Прости се и ликувай ти, сърце!"

Херман Хесе

От Гьоте:

"Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би могла да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество."

Висши мисли

"Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода."

Майстер Екхарт

"Защото истинното и вечно Слово Божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща, и стои съвършено свободен, празен и самотен."

Йоханес Таулер

"Искате да се върнете в гората. ПО-ДОБРА ГОРА ОТ ТОВА, ДА БЪДЕШ МЕЖДУ ХОРАТА, НЯМА."

Беинса Дуно

Hineinschauen in den Äther

"Denn was ist
denn eigentlich ein Stern? Da stellen sich heute die Physiker vor: Da
oben brennt irgend etwas, ein Gas oder so etwas. Wenn sie herankommen
würden an die Sonne, würden sie höchst erstaunt sein, gerade
in der Sonne kein Brennendes, sondern ein Loch im Raum zu finden,
so daß sie überhaupt zersplittern würden zu einem Staube, der dünner
ist als jeder Staub, der auf der Erde gedacht wTerden kann. Es wäre nur
das Geistige da. So sind auch die anderen Sterne, die wir sehen, nicht
etwa jenes glühende, brennende Gas; da ist ganz etwas anderes. Angrenzend
an diese Erde, die wir bewohnen, die ihre physischen Stoffe
und ihre physischen Kräfte hat, ist der allgemeine Weltenäther. Dieser
allgemeine Weltenäther wird uns sichtbar dadurch, daß, wenn wir einfach
so hineinschauen in den Äther, unser Sehraum begrenzt ist; er
scheint dann blau umgrenzt. Aber jetzt überhaupt noch zu glauben,
daß da im Kosmos physische Substanzen herumbummeln, so wie man
im materialistischen Denken es sich vorstellt, das ist eine kindische
Vorstellung. Da bummeln gar nicht physische Substanzen herum, sondern
wo ein Stern ist, ist etwas ganz anderes. Man kommt überhaupt
allmählich, wenn man im Ätherischen immer weiter geht, aus dem
Raum ganz hinaus in jene Sphären, wo die Götter leben. Und jetzt
stellen Sie sich ganz lebhaft vor eine seelische Beziehung von Mensch
zu Mensch, die sich körperlich auslebt. Drastisch ausgedrückt, stellen
Sie sich vor, Sie werden von einem Menschen geliebt; der streichelt
Sie, Sie spüren das Streicheln. Es wäre kindisch, wenn Sie sich vorstellen
würden, an der Stelle, wo die Streichelströme gehen, da sei,
wenn Sie nicht hinschauen, physische Materie. Sie werden gar nicht
angestrichen mit physischer Materie, es ist ein Vorgang da, und das,
was das Wesentliche ist, ist eine Seelenempfindung, die des Streicheins.
So ist es, wenn wir hinausschauen in die Äthersphären. Die Götter in
ihrer Liebe streicheln gewissermaßen die Welt. Es ist ein ganz ordentlicher
Vergleich: sie liebkosen die Welt, sie berühren sie an gewissen
Stellen; nur dauert dieses Berühren sehr lange, weil die Götter dauernd
sind. Aber dieser Ausdruck der Liebe im Äther, das sind die Sterne.
Das sind sie wirklich; da ist gar nichts Physisches. Und einen Stern
sehen heißt kosmisch dasselbe, wie eine Berührung, die aus der Liebe
der Menschen hervorgegangen ist, verspüren. So verspüren wir die
Liebe der göttlich-geistigen Wesenheiten, indem wir zu den Sternen
aufsehen. Wir müssen uns damit bekanntmachen, daß die Sterne nur
Zeichen sind für die Anwesenheit der Götter im Weltenall. Unsere
physische Wissenschaft wird viel zu lernen haben, wenn sie von ihrer
Illusion zur Wahrheit vordringen will. Aber die Menschen werden
überhaupt nicht zur Selbsterkenntnis kommen und das eigene Wesen
nicht kennenlernen, bevor sie nicht - für das außerirdische Weltenall
- diese physische Wissenschaft ganz und gar umgewandelt haben
werden in eine geistige Wissenschaft. Physische Wissenschaft, das hat
nur einen Sinn für die Erde, denn nur auf der Erde gibt es physische
Substanz."

Rudolf Steiner, 1924

Навътре в етера

"Защото какво всъщност е
една звезда? Физиците днес си представят, че там горе нещо гори, някакъв газ
или нещо подобно. Ако биха дошли на Слънцето, извънредно много биха се
изненадали точно в Слънцето да не намерят нищо горящо, а една дупка в
пространството, така че те изобщо биха се разпръснали като прах, който дори
е по разреден от всеки прах, който могат да си представят на Земята. Там те
биха намерили само духовността. Такива са и другите звезди, които ние
виждаме. Те не са онези горящи газови кълба; там е нещо съвсем друго.
Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме е общият световен етер. Този
всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в
него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено
със синьо. Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически
субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една
детска представа. Там наоколо не се движат физически субстанции, а където
се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-
навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се
достига до онези сфери, където живеят боговете. А сега съвсем живо си
представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява
телесно. Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той
ви погалва, вие чувствате галенето. Би било детинско, ако си представите, че
на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има
физическа материя. Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя,
това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане,
това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери.
Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света. Това е напълно
подходящо сравнение: Те погалват света, те го докосват на определени места;
само че това докосване трае много дълго, понеже боговете са дълготрайни. А
този израз на любовта в етера, това са звездите. Те наистина са това; там няма
нищо физическо. А да се види космически една звезда, означава същото,
каквото се чувства като породено от любовта на човека докосване. Така,
когато поглеждаме към звездите, ние усещаме любовта на божествено-
духовните същества. Ние трябва да се запознаем с това, че звездите са само
знаци за присъствието на боговете във Всемира. Нашата физическа наука ще
трябва много да учи, ако иска от нейните илюзии да достигне до истината. Но
хората изобщо няма да достигнат до самопознание и няма да опознаят своето
собствено същество, преди - що се отнася до извънземния Космос - изцяло да
преобразят физическата наука в една духовна наука. Физическата наука има
смисъл само относно Земята, защото само на Земята има физическа
субстанция."

Рудолф Щайнер, 1924