Небесната София говори!

"Цялата истина - положителното единство на всичко - е изначално заложена в живото съзнание на човека и се осъществява постепенно в живота на човечеството със съзнателна приемственост (защото истина, непомнеща родство, не е истина). Благодарение на безкрайната продължителност и неразкъсваемост на своето приемствено съзнание, човек, оставайки такъв, какъвто е, може да постигне и осъществи цялата безгранична пълнота на битието и поради това никакви същества от висш род не е нужно и не е възможно да го заменят.

Докато живата сила на егоизма не се срещне в човека с друга жива сила, която й е противоположна, осъзнаването на истината е само външно осветяване, отблясък от чужда светлина. Ако човек само в този смисъл можеше да побира истината, връзката на неговата индивидуалност с нея не би била вътрешна и неразривна; неговото собствено същество, оставайки като животното извън истината, би било като него обречено (в своята субективност) на гибел, запазвайки се само като идея в мисълта на абсолютния ум. Истината като жива сила, която овладява вътрешното същество на човека и действително го изтръгва от измамното самоутвърждаване, се нарича любов. Любовта като действително премахване на егоизма е действително оправдание и спасение на индивидуалността. Любовта е нещо повече от разумното съзнание, но без него тя не би могла да действа като вътрешна спасителна сила, която възвисява, а не премахва индивидуалността. Само благодарение на разумното съзнание (или което е същото - съзнанието за истината) човек може да различава самия себе си, тоест своята истинска индивидуалност, от своя егоизъм, а затова, като жертва този егоизъм и сам се отдава на любовта, той намира в нея не само жива, но и животворяща сила и не губи заедно с егоизма си и своето индивидуално същество, а напротив - увековечава го.

Лъжата и злото на егоизма съвсем не се съдържат в това, че определен човек твърде високо цени себе си, придава си безусловно значение и безкрайно достойнство: тук той е прав, защото всеки човешки субект като самостоятелен център на живи сили, като потенция за безкрайно съвършенство, като същество, можещо да вмести в съзнанието и живота си абсолютната истина - всеки човек в този смисъл има абсолютно значение и достойнство, представлява нещо безусловно незаменимо и не би могъл да се оценява прекомерно високо...Основната лъжа и зло на егоизма не е в абсолютното самосъзнание и самооценка на субекта, а в това, че като справедливо си приписва безусловно значение, той несправедливо отказва на другите такова значение; като признава себе си за център на живота, какъвто в действителност е, той отнася другите към периферията на своето битие и допуска само тяхната външна и относителна ценност.

Бог е всичко, тоест притежава в един абсолютен акт цялото положително съдържание, цялата пълнота на битието. Човекът, бидейки фактически само този, а не друг, може да стане всичко единствено ако снеме в съзнанието и живота си оная вътрешна граница, която го отделя от другите. "Този" може да бъде "всичко" единствено заедно с другите, само заедно с другите той може да осъществи своето безусловно значение - да стане неотделима и незаменима част от всеединното цяло, самостоятелно жив и своеобразен орган на абсолютния живот. Истинската индивидуалност е определен образ на всеединството, определен начин за възприятие и усвояване на всичко друго. Утвърждавайки се независимо от всичко друго, човек лишава от смисъл своето собствено съществуване, лишава се от истинското съдържание на живота и превръща индивидуалността си в празна форма.

Когато познаем в любовта истината на другия не абстрактно, а по същество, когато наистина пренесем центъра на своя живот извън границите на емпиричната ни даденост, ние проявяваме и осъществяваме и своята собствена истина, своето безусловно значение, което се състои именно в способността да надхвърляме границите на своето фактическо феноменално битие, в способността да се живее не само в себе си, но и в другия.

Задачата на любовта е да оправдае на дело онзи смисъл на любовта, който отначало е представен единствено в чувството; изисква се такова съчетание на две определени ограничени същества, което би създало от тях една абсолютна идеална личност. Тази задача не само че не крие в себе си никакво вътрешно противоречие и никакво несъответствие с всемирния смисъл, но тя присъства непосредствено в нашата духовна природа, чиято особеност е именно в това, че човек, оставайки такъв, какъвто е, може да вмести в своята собствена форма абсолютно съдържание, да стане абсолютна личност. Но за да се изпълни с абсолютно съдържание, самата човешка форма трябва да бъде възстановена в своята цялост...В пълнотата на своята идеална личност истинският човек очевидно не може да бъде само мъж или само жена, а трябва да е висше единство на двете. Тъкмо това е същинската и най-непосредствена задача на любовта - да осъществи посоченото единство на мъжкото и женското начало, които запазват своята формална обособеност, но преодоляват сериозната си разлика и разпадане."

Владимир Соловьов, "Смисълът на любовта"

Просвещение

"Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат
от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва.
Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те
ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в
душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.

Посредством силата на разума в идеята на мирозданието и посредством своя ум сроден с душата, човек трябва да се възвиси до понятието на нравствения свят. Той трябва да влезе в духовното мирообразование, където истината и любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във вселената.

Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се
радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя
трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи,
които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес.
Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я
изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с
целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява
човешката душа и я укрепва в добродетелта.
Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.

Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите,
отпечатани в него от Първото Начало. Това Начало е:
– Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата
вселена;
– Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни
действия и стремежи;
– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към
съвършенство;
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която
постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и
възвишеното, да обича Истината. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем.

Учителят, "Науката и възпитанието", 1896 г.

Любовта

"Огънят, който причинява страдания и горене на човешкото сърце, не е свещеният огън на Любовта.

Само поезията и музиката донякъде могат да изразят любовта на човека. Коя поезия и коя музика? Възвишената, чистата поезия и музика могат да изразят любовта на човека. Възпявайте Любовта, без да я поставяте на лична основа. Станете певци, музиканти и художници на Любовта. Тя е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и да копае. Ако Любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без Любов няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дървета ще изсъхнат. Водата представлява живота, който излиза от Любовта. Градината пък е човешкото сърце. Щом имате градина, т.е. сърце, непременно трябва да имате вода, с която да я поливате. Тази вода трябва да идва от Великия Източник на живота, а не от малки поточета и да я пренасяте с кофи. Стремете се към Великия Извор, който дава от своята вода изобилно и непрестанно.

Следователно, дойдете ли до закона на Любовта, знайте, че тя стои по-високо от всички останали закони. Любовта е единствената сила в света, която с никаква мярка не може да се определи и измери. Тя се изучава и определя само в свръхсъзнанието. Влезе ли в свръхсъзнанието, там човек изучава нещата в тяхната абсолютна реалност. Казано е, че Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в цялото Битие. Като изучавате цялото Битие, проявено в камъните, в растенията, в малките мушички, в животните и в хората, там ще намерите Любовта на Бога. Щом гледате на тревичката и на малките растения като проява на Великата Любов, с тях можете да лекувате и най-страшните болести. И на смъртно легло да е човек, тази тревичка може да го излекува. Любовта се проявява еднакво и чрез малките, и чрез големите същества. Вятърът, който духа, е също така проява на Любовта. Когато сваля шапките от главите на хората, Любовта говори чрез него. Тя иска да им каже, че човек и без шапка може да живее. Нека слънцето огрява главата ви направо, да прониква повече светлина в нея. Любовта се проявява и чрез въздуха, и чрез водата, и чрез светлината. Ще кажете, че можете да слънчасате, да имате слънчев удар. Не се страхувайте. Където Бог се проявява, там никакви противоречия не съществуват. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта."

Учителят, 1940г.